1 Самуел 8
1 Кынд а ымбэтрынит, Самуел а пус пе фиий сэй жудекэторь песте Исраел.
Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.
2 Фиул сэу ынтый нэскут се нумя Иоел ши ал дойля, Абия; ей ерау жудекэторь ла Беер-Шеба.
Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.
3 Фиий луй Самуел н-ау кэлкат пе урмеле луй, чи се дэдяу ла лэкомие, луау митэ ши кэлкау дрептатя.
Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.
4 Тоць бэтрыний луй Исраел с-ау стрынс ши ау венит ла Самуел, ла Рама.
Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуил в Рама и му рекоха:
5 Ей ау зис: „Ятэ кэ ту ешть бэтрын ши копиий тэй ну калкэ пе урмеле тале; акум пуне ун ымпэрат песте ной сэ не жудече, кум ау тоате нямуриле.”
Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.
6 Самуел н-а вэзут ку плэчере фаптул кэ зичяу: „Дэ-не ун ымпэрат ка сэ не жудече.” Ши Самуел с-а ругат Домнулуй.
Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 Домнул а зис луй Самуел: „Аскултэ гласул попорулуй ын тот че-ць ва спуне, кэч ну пе тине те ляпэдэ, чи пе Мине мэ ляпэдэ, ка сэ ну май домнеск песте ей.
А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
8 Ей се поартэ ку тине кум с-ау пуртат тотдяуна, де кынд й-ам скос дин Еӂипт пынэ ын зиуа де астэзь; М-ау пэрэсит ши ау служит алтор думнезей.
Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставили и са служили на други богове, така правят и на тебе.
9 Аскултэ-ле гласул деч, дар ынштиинцязэ-й ши фэ-ле куноскут дрептул ымпэратулуй каре ва домни песте ей.”
Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
10 Самуел а спус тоате кувинтеле Домнулуй попорулуй каре-й черя ун ымпэрат.
Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
11 Ел а зис: „Ятэ каре ва фи дрептул ымпэратулуй каре ва домни песте вой. Ел ва луа пе фиий воштри, ый ва пуне ла кареле сале ши ынтре кэлэреций луй, ка сэ алерӂе ынаинтя карулуй луй;
Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесницата му.
12 ый ва пуне кэпетений песте о мие ши кэпетений песте чинчзечь ши-й ва ынтребуинца ла аратул пэмынтурилор луй, ла сечератул букателор луй, ла фачеря армелор луй де рэзбой ши а унелтелор карелор луй.
И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
13 Ва луа пе фетеле воастре сэ-й факэ миресме, де мынкаре ши пыне.
Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
14 Ва луа чя май бунэ парте дин кымпииле воастре, дин вииле воастре ши дин мэслиний воштри ши о ва да служиторилор луй.
И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
15 Ва луа зечуялэ дин родул семинцелор ши виилор воастре ши о ва да фаменилор ши служиторилор луй.
Ще взема и десетък от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
16 Ва луа пе робий ши роабеле воастре, чей май бунь бой ши мэгарь ай воштри ши-й ва ынтребуинца ла лукрэриле луй.
И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
17 Ва луа зечуялэ дин оиле воастре ши вой ыншивэ вець фи слуӂиле луй.
Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
18 Ши атунч вець стрига ымпотрива ымпэратулуй востру пе каре-л вець алеӂе, дар Домнул ну вэ ва аскулта.”
В оня ден ще викате поради церя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
19 Попорул н-а врут сэ аскулте гласул луй Самуел. „Ну, ау зис ей, чи сэ фие ун ымпэрат песте ной,
Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
20 ка сэ фим ши ной ка тоате нямуриле; ымпэратул ностру не ва жудека, ва мерӂе ын фрунтя ноастрэ ши не ва кырмуи ын рэзбоаеле ноастре.”
за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни служи, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
21 Самуел, дупэ че а аузит тоате кувинтеле попорулуй, ле-а спус ын аузул Домнулуй.
И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.
22 Ши Домнул а зис луй Самуел: „Аскултэ-ле гласул ши пуне ун ымпэрат песте ей.” Ши Самуел а зис бэрбацилор луй Исраел: „Дучеци-вэ фиекаре ын четатя луй.”
А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.
