1 Самуел 3

1 Тынэрул Самуел служя Домнулуй ынаинтя луй Ели. Кувынтул Домнулуй ера рар ын время ачея ши веденииле ну ерау десе.

А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение.

2 Тот пе время ачея, Ели ынчепя сэ айбэ окий тулбурь ши ну май путя сэ вадэ. Ел стэтя кулкат ла локул луй,

И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда),

3 яр кандела луй Думнезеу ну се стинсесе ынкэ ши Самуел ера кулкат ын Темплул Домнулуй, унде ера кивотул луй Думнезеу.

и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал,

4 Атунч, Домнул а кемат пе Самуел. Ел а рэспунс: „Ятэ-мэ!”

Господ повика Самуила; и той рече; Ето ме.

5 Ши а алергат ла Ели ши а зис: „Ятэ-мэ, кэч м-ай кемат.” Ели а рэспунс: „Ну те-ам кемат; ынтоарче-те ши те кулкэ.” Ши с-а дус ши с-а кулкат.

И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна.

6 Домнул а кемат дин ноу пе Самуел. Ши Самуел с-а скулат, с-а дус ла Ели ши а зис: „Ятэ-мэ, кэч м-ай кемат.” Ели а рэспунс: „Ну те-ам кемат, фиуле, ынтоарче-те ши те кулкэ.”

А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето, ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни.

7 Самуел ну куноштя ынкэ пе Домнул ши Кувынтул Домнулуй ну-й фусесе ынкэ дескоперит.

Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало.

8 Домнул а кемат дин ноу пе Самуел, пентру а трея оарэ. Ши Самуел с-а скулат, с-а дус ла Ели ши а зис: „Ятэ-мэ, кэч м-ай кемат.” Ели а ынцелес кэ Домнул кямэ пе копил

И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето.

9 ши а зис луй Самуел: „Ду-те де те кулкэ ши, дакэ вей май фи кемат, сэ спуй: ‘Ворбеште, Доамне, кэч робул Тэу аскултэ.’” Ши Самуел с-а дус сэ се кулче ла локул луй.

Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си.

10 Домнул а венит, С-а ынфэцишат ши л-а кемат ка ши ын челелалте дэць: „Самуеле, Самуеле!” Ши Самуел а рэспунс: „Ворбеште, кэч робул Тэу аскултэ.”

И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.

11 Атунч, Домнул а зис луй Самуел: „Ятэ кэ вой фаче ын Исраел ун лукру каре ва асурзи урекиле орькуй ыл ва аузи.

Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши.

12 Ын зиуа ачея вой ымплини асупра луй Ели тот че ам ростит ымпотрива касей луй; вой ынчепе ши вой испрэви.

В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ща почна и ще свърша.

13 Й-ам спус кэ вряу сэ педепсеск каса луй пентру тотдяуна, дин причина фэрэделеӂий де каре аре куноштинцэ ши прин каре фиий луй с-ау фэкут вредничь де лепэдат, фэрэ ка ел сэ-й фи оприт.

Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.

14 Де ачея, жур касей луй Ели кэ ничодатэ фэрэделеӂя касей луй Ели ну ва фи испэшитэ, нич прин жертфе, нич прин дарурь де мынкаре.”

За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос.

15 Самуел а рэмас кулкат пынэ диминяца, апой а дескис ушиле Касей Домнулуй. Самуел с-а темут сэ историсяскэ луй Ели ведения ачея.

И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия.

16 Дар Ели а кемат пе Самуел ши а зис: „Самуеле, фиуле!” Ел а рэспунс: „Ятэ-мэ!”

А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме.

17 Ши Ели а зис: „Каре есте кувынтул пе каре ци л-а ворбит Домнул? Ну-мь аскунде нимик. Думнезеу сэ Се поарте ку тине ку тоатэ аспримя дакэ-мь аскунзь чева дин тот че ць-а спус!”

И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

18 Самуел й-а историсит тот, фэрэ сэ-й аскундэ нимик. Ши Ели а зис: „Домнул есте Ачеста, сэ факэ че ва креде!”

Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно.

19 Самуел крештя, Домнул ера ку ел ши н-а лэсат сэ кадэ ла пэмынт ничунул дин кувинтеле сале.

И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.

20 Тот Исраелул, де ла Дан пынэ ла Беер-Шеба, а куноскут кэ Домнул пусесе пе Самуел пророк ал Домнулуй.

И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк,

21 Домнул ну ынчета сэ Се арате ын Сило, кэч Домнул Се дескоперя луй Самуел, ын Сило, прин Кувынтул Домнулуй.

И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.