1 Самуел 23
1 Ау венит ши ау спус луй Давид: „Ятэ кэ филистений ау ынчепут лупта ымпотрива Кеилей ши ау жефуит арииле.”
След това известиха на Давида казвайки: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.
2 Давид а ынтребат пе Домнул ши а зис: „Сэ мэ дук ши сэ бат пе филистений ачештя?” Ши Домнул й-а рэспунс: „Ду-те, бате пе филистень ши избэвеште Кеила.”
Затова Давид се допита до Господа, като каза: Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давида: Иди та порази филистимците и избави Кеила.
3 Дар оамений луй Давид й-ау зис: „Ятэ кэ ной не темем кяр аич, ын Иуда. Че ва фи кынд вом мерӂе ла Кеила, ымпотрива оштилор филистенилор?”
А мъжете на Давида му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече ако отидем в Кеила против филистимските войски!
4 Давид а ынтребат ярэшь пе Домнул. Ши Домнул й-а рэспунс: „Скоалэ-те ши кобоарэ-те ла Кеила, кэч дау пе филистень ын мыниле тале.”
Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ пак се допита до Господа. И Господ му отговори казвайки: Стани слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.
5 Давид с-а дус дар ку оамений луй ла Кеила ши с-а бэтут ымпотрива филистенилор; ле-а луат вителе ши ле-а причинуит о маре ынфрынӂере. Астфел а избэвит Давид пе локуиторий дин Кеила.
Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им, и порази ги с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.
6 Кынд а фуӂит Абиатар, фиул луй Ахимелек, ла Давид, ын Кеила, с-а коборыт ку ефодул ын мынэ.
А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си.
7 Саул а фост ынштиинцат де сосиря луй Давид ла Кеила ши а зис: „Думнезеу ыл дэ ын мыниле меле, кэч а венит ши с-а ынкис ынтр-о четате ку порць ши зэвоаре.”
И извести се на Саула, че Давид е дощъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.
8 Ши Саул а кемат тот попорул ла рэзбой ка сэ се кобоаре ла Кеила ши сэ ымпресоаре пе Давид ши пе оамений луй.
Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му.
9 Давид, луынд куноштинцэ де ачест план рэу пе каре-л пуня ла кале Саул ымпотрива луй, а зис преотулуй Абиатар: „Аду ефодул!”
Но Давид като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода.
10 Ши Давид а зис: „Доамне, Думнезеул луй Исраел, робул Тэу а афлат кэ Саул вря сэ винэ ла Кеила ка сэ нимичяскэ четатя дин причина мя.
И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде Кеила да съсипе града поради мене.
11 Мэ вор да ын мыниле луй локуиторий дин Кеила? Се ва коборы Саул аич, кум а афлат робул Тэу? Доамне, Думнезеул луй Исраел, биневоеште ши дескоперэ лукрул ачеста робулуй Тэу!” Ши Домнул а рэспунс: „Се ва коборы.”
Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе.
12 Давид а май зис: „Мэ вор да локуиторий дин Кеила пе мине ши пе оамений мей ын мыниле луй Саул?” Ши Домнул а рэспунс: „Те вор да.”
Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.
13 Атунч, Давид с-а скулат ку оамений луй, ын нумэр де апроапе шасе суте де иншь, ау ешит дин Кеила ши с-ау дус унде ау путут. Саул, афлынд кэ Давид а скэпат дин Кеила, с-а оприт дин мерс.
Тогава Давид и мъжете му, около шестотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можеха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе.
14 Давид а локуит ын пустиу, ын локурь ынтэрите, ши а рэмас пе мунтеле дин пустиул Зиф. Саул ыл кэута мереу, дар Думнезеу ну л-а дат ын мыниле луй.
А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.
15 Давид, вэзынд кэ Саул а порнит сэ-й я вяца, а стат ын пустиул Зиф, ын пэдуре.
И тъй Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.
16 Атунч, Ионатан, фиул луй Саул, с-а скулат ши с-а дус ла Давид ын пэдуре. Ел й-а ынтэрит ынкредеря ын Думнезеу
Тогава Ионатан, Сауловият син, стана та отиде при Давида в дъбравата та укрепи ръката му в Бога.
17 ши й-а зис: „Ну те теме де нимик, кэч мына татэлуй меу Саул ну те ва атинӂе. Ту вей домни песте Исраел ши еу вой фи ал дойля дупэ тине; татэл меу Саул штие ши ел бине лукрул ачеста.”
И рече му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това.
18 Ау фэкут ярэшь амындой легэмынт ынаинтя Домнулуй ши Давид а рэмас ын пэдуре, яр Ионатан с-а дус акасэ.
И те двамата направиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Ионатан отиде у дома си.
19 Зифиций с-ау суит ла Саул, ла Гибея, ши ау зис: „Ну-й Давид аскунс ынтре ной ын локурь ынтэрите, ын пэдуре, пе дялул Хакила, каре есте ла мязэзи де пустиу?
Тогава зифците дойдоха при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид у нас в недостъпни места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?
20 Кобоарэ-те дар, ымпэрате, фииндкэ ачаста есте тоатэ доринца суфлетулуй тэу; ласэ пе ной дакэ е ворба сэ-л дэм ын мыниле ымпэратулуй.”
Сега, прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.
21 Саул а зис: „Домнул сэ вэ бинекувынтезе кэ авець милэ де мине!
И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.
22 Дучеци-вэ, вэ рог, де май черчетаць, ка сэ штиць ши сэ дескопериць ын че лок шь-а ындрептат паший ши чине л-а вэзут, кэч ми с-а спус кэ есте фоарте ширет.
Идете, прочее, уверете се още по-точно, научете се, и вижте мястото, гдето е свърталището му, и коя го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.
23 Черчетаць ши ведець тоате локуриле унде се аскунде, вениць апой ла мине ку чева темейник ши вой порни ку вой. Дакэ есте ын царэ, ыл вой кэута принтре тоате мииле луй Иуда.”
И тъй, вижте и научете се, в кое от всичките скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и, ако е в тая земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.
24 С-ау скулат дар ши с-ау дус ла Зиф ынаинтя луй Саул. Давид ши оамений луй ерау ын пустиул Маон, ши ануме ын кымпия динспре мязэзи де пустиу.
И те станаха та отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето на юг от Иесимон.
25 Саул а плекат ку оамений сэй ын кэутаря луй Давид. Деспре лукрул ачеста с-а дат де весте луй Давид, каре с-а коборыт ла стынкэ ши а рэмас ын пустиул Маон. Саул, кынд а аузит, а урмэрит пе Давид ын пустиул Маон.
И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давида в пустинята Маон.
26 Саул мерӂя пе о парте а мунтелуй, ши Давид ку оамений луй, пе чялалтэ парте а мунтелуй. Давид фуӂя репеде, ка сэ скапе де Саул. Дар Саул ши оамений луй кяр ынконжурасерэ пе Давид ши пе ай луй, ка сэ пунэ мына пе ей,
И Саул ходеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна на хълма; и Давид побърза да побегне от Саула, защото Саул и мъжете му обикаляха Давида и мъжете му, за да ги хванат.
27 кынд ун сол а венит ши а спус луй Саул: „Грэбеште-те сэ вий, кэч ау нэвэлит филистений ын царэ.”
Но дойде вестител при Саула та рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.
28 Саул а ынчетат сэ урмэряскэ пе Давид ши с-а ынторс сэ ясэ ынаинтя филистенилор. Де ачея, локул ачела с-а нумит Села-Хамахлекот.
Затова, Саул се върна от преследването на Давида и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Селаамалекот.
29 Де аколо, Давид с-а суит спре локуриле ынтэрите дин Ен-Геди ши а локуит аколо.
След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади;
