< 1 Самуел 2 >

1 Ана с-а ругат ши а зис: „Ми се букурэ инима ын Домнул, Путеря мя а фост ынэлцатэ де Домнул; Ми с-а дескис ларг гура ымпотрива врэжмашилор мей, Кэч мэ букур де ажуторул Тэу.
Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.
2 Нимень ну есте сфынт ка Домнул; Ну есте алт Думнезеу декыт Тине; Ну есте стынкэ аша ка Думнезеул ностру.
Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.
3 Ну май ворбиць ку атыта ынгымфаре, Сэ ну вэ май ясэ дин гурэ кувинте де мындрие, Кэч Домнул есте ун Думнезеу каре штие тотул, Ши тоате фаптеле сунт кынтэрите де Ел.
Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглят делата.
4 Аркул челор путерничь с-а сфэрымат, Ши чей слабь сунт ынчиншь ку путере.
Лъковете на силните се строшиха; И немощните се препасаха със сила.
5 Чей че ерау сэтуй се ынкириазэ пентру пыне, Ши чей че ерау флэмынзь се одихнеск; Кяр чя стярпэ наште де шапте орь, Ши чя каре авя мулць копий стэ лынчезитэ.
Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват. Ей, и не плодната роди седем, А многодетната изнемощя.
6 Домнул омоарэ ши ынвие, Ел кобоарэ ын Локуинца морцилор ши Ел скоате де аколо. (Sheol h7585)
Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада, и възвежда. (Sheol h7585)
7 Домнул сэрэчеште ши Ел ымбогэцеште, Ел смереште ши Ел ыналцэ,
Господ осиромашава човека, и обогатява; Смирява човека, и въздига.
8 Ел ридикэ дин пулбере пе чел сэрак, Ридикэ дин гуной пе чел липсит, Ка сэ-й пунэ сэ шадэ алэтурь ку чей марь. Ши ле дэ де моштенире ун скаун де домние ымбрэкат ку славэ, Кэч ай Домнулуй сунт стылпий пэмынтулуй Ши пе ей а ашезат Ел лумя.
Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.
9 Ел ва пэзи паший пряюбицилор Луй, Дар чей рэй вор фи нимичиць ын ынтунерик, Кэч омул ну ва бируи прин путере.
Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.
10 Врэжмаший Домнулуй вор тремура, Дин ынэлцимя черулуй, Ел Ышь ва арунка тунетул асупра лор; Домнул ва жудека марӂиниле пэмынтулуй. Ел ва да Ымпэратулуй Сэу путере Ши Ел ва ынэлца тэрия Унсулуй Луй.”
Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.
11 Елкана с-а дус акасэ, ла Рама, ши копилул а рэмас ын служба Домнулуй, ынаинтя преотулуй Ели.
Тогава Елкана си отида у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.
12 Фиий луй Ели ерау ниште оамень рэй. Ну куноштяу пе Домнул.
А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познаваха Господа.
13 Ши ятэ каре ера фелул де пуртаре ал ачестор преоць фацэ де попор. Кынд адучя чинева о жертфэ, веня слуга преотулуй ын клипа кынд се фербя карня. Цинынд ын мынэ о фуркулицэ ку трей коарне,
Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка
14 о выра ын казан, ын кэлдаре, ын тигае сау ын оалэ, ши тот че апука ку фуркулица луа преотул пентру ел. Аша фэчяу ей тутурор ачелора дин Исраел каре веняу ла Сило.
и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.
15 Кяр ынаинте де а арде грэсимя, веня слуга преотулуй ши зичя челуй че адучя жертфа: „Дэ пентру преот карня де фрипт; ел ну ва луа де ла тине карне фяртэ, чи вря карне крудэ.”
Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месото за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.
16 Ши дакэ омул зичя: „Дупэ че се ва арде грэсимя, вей луа че-ць ва плэчя”, слуга рэспундя: „Ну! Дэ-мь акум, кэч алтфел яу ку сила.”
И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.
17 Тинерий ачештя се фэчяу виноваць ынаинтя Домнулуй де ун фоарте маре пэкат, пентру кэ несокотяу даруриле Домнулуй.
Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.
18 Самуел фэчя служба ынаинтя Домнулуй ши копилул ачеста ера ымбрэкат ку ун ефод де ин.
А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.
19 Мама са ый фэчя пе фиекаре ан о мантие микэ ши й-о адучя кынд се суя ку бэрбатул ей ка сэ адукэ жертфа дин фиекаре ан.
И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 Ели а бинекувынтат пе Елкана ши пе невастэ-са ши а зис: „Сэ дя Домнул сэ ай копий дин фемея ачаста, каре сэ ынлокуяскэ пе ачела пе каре л-а ымпрумутат еа Домнулуй!” Ши с-ау ынторс акасэ.
И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.
21 Кынд а черчетат Домнул пе Ана, еа а рэмас ынсэрчинатэ ши а нэскут трей фий ши доуэ фийче. Ши тынэрул Самуел крештя ынаинтя Домнулуй.
И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.
22 Ели ера фоарте бэтрын ши а афлат кум се пуртау фиий луй ку тот Исраелул; а афлат ши кэ се кулкау ку фемеиле каре служяу афарэ, ла уша кортулуй ынтылнирий.
А като беше Илий много стар, чу всичко, що прави синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.
23 Ел ле-а зис: „Пентру че фачець астфел де лукрурь? Кэч афлу де ла тот попорул деспре фаптеле воастре реле.
И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.
24 Ну, копий, че ауд спунынду-се деспре вой ну есте бине; вой фачець пе попорул Домнулуй сэ пэкэтуяскэ.
Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.
25 Дакэ ун ом пэкэтуеште ымпотрива алтуй ом, ыл ва жудека Думнезеу, дар дакэ пэкэтуеште ымпотрива Домнулуй, чине се ва руга пентру ел?” Тотушь ей н-ау аскултат де гласул татэлуй лор, кэч Домнул воя сэ-й омоаре.
Ако сгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.
26 Тынэрул Самуел крештя мереу ши ера плэкут Домнулуй ши оаменилор.
А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.
27 Ун ом ал луй Думнезеу а венит ла Ели ши й-а зис: „Аша ворбеште Домнул: ‘Ну М-ам дескоперит Еу касей татэлуй тэу кынд ерау ын Еӂипт, ын каса луй Фараон?
Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?
28 Еу л-ам алес динтре тоате семинцииле луй Исраел, ка сэ фие ын служба Мя, ын преоцие, ка сэ се суе ла алтарул Меу, сэ ардэ тэмыя ши сэ поарте ефодул ынаинтя Мя ши ам дат касей татэлуй тэу тоате жертфеле мистуите де фок ши адусе де копиий луй Исраел.
И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принесе жертвата на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?
29 Пентру че кэлкаць вой ын пичоаре жертфеле Меле ши даруриле Меле, каре ам порунчит сэ се факэ ын Локашул Меу? Ши кум се фаче кэ ту чинстешть пе фиий тэй май мулт декыт пе Мине, ка сэ вэ ынгрэшаць дин челе динтый роаде луате дин тоате даруриле попорулуй Меу Исраел?’
Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почитат синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?
30 Де ачея, ятэ че зиче Домнул Думнезеул луй Исраел: ‘Спусесем кэ ши каса та ши каса татэлуй тэу ау сэ умбле тотдяуна ынаинтя Мя. Ши акум, зиче Домнул, департе де Мине лукрул ачеста! Кэч вой чинсти пе чине Мэ чинстеште, дар чей че Мэ диспрецуеск вор фи диспрецуиць.
Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти ще да ходят пред Мене до века; но сега Господ каза: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.
31 Ятэ кэ вине время кынд вой тэя брацул тэу ши брацул касей татэлуй тэу, аша ынкыт ну ва май фи ничун бэтрын ын каса та.
Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.
32 Вей ведя ун потривник ал тэу ын локашул Меу, ын тимп че Исраел ва фи коплешит де бунэтэць де Домнул ши ну ва май фи ничодатэ ничун бэтрын ын каса та.
И според всичките блага, които ще се дадат на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение; и не ще има старец в дома ти до века.
33 Вой лэса сэ рэмынэ ла алтарул Меу нумай унул динтр-ай тэй, ка сэ ци се топяскэ окий де дурере ши сэ ци се ынтристезе суфлетул, дар тоць чейлалць дин каса та вор мури ын флоаря вырстей.
И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.
34 Ши ятэ семнул челор че се вор ынтымпла челор дой фий ай тэй, Хофни ши Финеас: амындой вор мури ынтр-о зи.
И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.
35 Еу Ымь вой пуне ун преот крединчос, каре ва лукра дупэ инима Мя ши дупэ суфлетул Меу; ый вой зиди о касэ стэтэтоаре ши ва умбла тотдяуна ынаинтя Унсулуй Меу.
И Аз ще си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.
36 Ши орьчине ва май рэмыне дин каса та ва вени сэ се арунче ку фаца ла пэмынт ынаинтя луй пентру ун бан де арӂинт ши пентру о букатэ де пыне ши ва зиче: «Пуне-мэ, те рог, ын уна дин службеле преоцией, ка сэ ам о букатэ де пыне сэ мэнынк.»’”
А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.

< 1 Самуел 2 >