1 Самуел 12
1 Самуел а зис ынтрегулуй Исраел: „Ятэ кэ в-ам аскултат гласул ын тот че мь-аць зис ши ам пус ун ымпэрат песте вой.
Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте, и поставих цар над вас.
2 Де акум, ятэ ымпэратул каре ва мерӂе ынаинтя воастрэ. Кыт деспре мине, еу сунт бэтрын, ам албит, аша кэ фиий мей сунт ку вой; ам умблат ынаинтя воастрэ дин тинереце пынэ ын зиуа де азь.
И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос, и, ето, синовете ми са с вас; и обходата ми от младостта ми до днес е пред вас.
3 Ятэ-мэ! Мэртурисиць ымпотрива мя ын фаца Домнулуй ши ын фаца унсулуй Луй: Куй й-ам луат боул сау куй й-ам луат мэгарул? Пе чине ам апэсат ши пе чине ам нэпэстуит? Де ла чине ам луат митэ ка сэ ынкид окий асупра луй? Мэртурисиць, ши вэ вой да ынапой.”
Ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепя очите си с него, та да ви го върна?
4 Ей ау рэспунс: „Ну не-ай апэсат, ну не-ай нэпэстуит ши нич н-ай примит нимик дин мына нимэнуй.”
А те рекоха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито се взел нещо от ръката на някого.
5 Ел ле-а май зис: „Домнул есте мартор ымпотрива воастрэ ши унсул Луй есте мартор ын зиуа ачаста кэ н-аць гэсит нимик ын мыниле меле.” Ши ей ау рэспунс: „Сунт марторь!”
И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник Днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.
6 Атунч, Самуел а зис попорулуй: „Домнул а пус пе Мойсе ши пе Аарон ши а скос пе пэринций воштри дин Еӂипт.
И рече Самуил на людете: Господ е, Който постави Моисея и Аарона и изведе бащите ви от Египетската земя.
7 Акум, ынфэцишаци-вэ ка сэ вэ жудек ынаинтя Домнулуй пентру тоате бинефачериле пе каре ви ле-а фэкут Домнул, воуэ ши пэринцилор воштри.
Сега, прочее, застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всичките справедливи дела, които Господ направи вам и на бащите ви.
8 Дупэ че а венит Иаков ын Еӂипт, пэринций воштри ау стригат кэтре Домнул, ши Домнул а тримис пе Мойсе ши пе Аарон, каре ау скос пе пэринций воштри дин Еӂипт ши й-ау адус сэ локуяскэ ын локул ачеста.
Когато Яков дойде в Египет, и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Моисея и Арона, които изведоха бащите ви из Египет и заселиха ги на това място.
9 Дар ей ау уйтат пе Домнул Думнезеул лор, ши Ел й-а вындут ын мыниле луй Сисера, кэпетения оштирий Хацорулуй, ын мыниле филистенилор ши ын мыниле ымпэратулуй Моабулуй, каре ау ынчепут лупта ымпотрива лор.
Те обаче забравиха Господа своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях.
10 Ау стригат ярэшь кэтре Домнул ши ау зис: ‘Ам пэкэтуит, кэч ам пэрэсит пе Домнул ши ам служит баалилор ши астартеелор; избэвеште-не акум дин мына врэжмашилор ноштри ши-Ць вом служи.’
Тогава те извикаха към Господа, казвайки: Съгрешихме, понеже оставихме Господа та служихме на ваалимите и на астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще Ти служим.
11 Ши Домнул а тримис пе Иерубаал ши пе Барак, ши пе Иефта, ши пе Самуел ши в-а избэвит дин мына врэжмашилор воштри каре вэ ынконжурау ши аць локуит ын линиште.
И Господ изпрати Ероваала, Водана, Ефтая и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и вие живеехте в безопасност.
12 Апой, кынд аць вэзут кэ Нахаш, ымпэратул фиилор луй Амон, мерӂя ымпотрива воастрэ, мь-аць зис: ‘Ну, чи ун ымпэрат сэ домняскэ песте ной.’ Ши тотушь Домнул Думнезеул востру ера Ымпэратул востру.
Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, рекохте ми: Не, но цар да царува над нас, - когато Господ вашият Бог ви беше цар.
13 Ятэ дар ымпэратул пе каре л-аць алес ши пе каре л-аць черут; ятэ кэ Домнул а пус ун ымпэрат песте вой.
Сега, прочее, ето царят, когото избрахте, когато искахте! и, ето Господ постави цар над вас.
14 Дакэ вэ вець теме де Домнул, дакэ-Й вець служи, дакэ вець аскулта де гласул Луй ши дакэ ну вэ вець ымпотриви Кувынтулуй Домнулуй, вэ вець алипи де Домнул Думнезеул востру атыт вой, кыт ши ымпэратул каре домнеште песте вой.
Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласът Му, и не въставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, добре;
15 Дар, дакэ ну вець аскулта де гласул Домнулуй ши вэ вець ымпотриви Кувынтулуй Домнулуй, мына Домнулуй ва фи ымпотрива воастрэ, кум а фост ымпотрива пэринцилор воштри.
но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви.
16 Акум май аштептаць аич, ка сэ ведець минуня пе каре о ва фаче Домнул суб окий воштри.
Сега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви.
17 Ну сунтем ной ла сечератул грынелор? Вой стрига кэтре Домнул ши ва тримите тунете ши плоае. Сэ штиць атунч ши сэ ведець кыт де рэу аць фэкут ынаинтя Домнулуй кынд аць черут ун ымпэрат пентру вой.”
Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа; и Той ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа.
18 Самуел а стригат кэтре Домнул, ши Домнул а тримис кяр ын зиуа ачея тунете ши плоае. Тот попорул а авут о маре фрикэ де Домнул ши де Самуел.
Тогава Самуил призова Господа; и Господ прати гръмове и дъжд през същия ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.
19 Ши тот попорул а зис луй Самуел: „Роагэ-те Домнулуй Думнезеулуй тэу пентру робий тэй, ка сэ ну мурим, кэч, ла тоате пэкателе ноастре, ам май адэугат ши пе ачела де а чере ун ымпэрат пентру ной.”
И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар.
20 Самуел а зис попорулуй: „Ну вэ темець! Аць фэкут тот рэул ачеста, дар ну вэ абатець де ла Домнул ши служиць Домнулуй дин тоатэ инима воастрэ.
И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърце;
21 Ну вэ абатець де ла Ел, алтфел аць мерӂе дупэ лукрурь де нимик, каре н-адук нич фолос, нич избэвире, пентру кэ сунт лукрурь де нимик.
и да се не отклоните, защото тогава ще идете след суетностите, които не могат да ползват, или да избавят, понеже са суетни.
22 Домнул ну ва пэрэси пе попорул Луй дин причина Нумелуй Луй челуй маре, кэч Домнул а хотэрыт сэ факэ дин вой попорул Луй.
Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде.
23 Департе ярэшь де мине сэ пэкэтуеск ымпотрива Домнулуй ынчетынд сэ мэ рог пентру вой! Вэ вой ынвэца каля чя бунэ ши чя дряптэ.
А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път.
24 Темеци-вэ нумай де Домнул ши служици-Й ку крединчошие, дин тоатэ инима воастрэ, кэч ведець че путере десфэшоарэ Ел принтре вой.
Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас.
25 Дар, дакэ вець фаче рэул, вець пери, вой ши ымпэратул востру.”
Но ако следвате да струвате зло, това и вие и царят ви ще погинете.
