Рут 4

1 Ай о Боаз андэ коды врама гэлас каринг о пияцо паша лэ фороски бар ай бэшлас котэ. Кана о нямо, па кастэ вов ворбияс, накхлас паша лэстэ, Боаз пхэндас: — Ав катэ, муро пайташы, ай бэш. Вов авилас ай бэшлас.

Then went Boaz up to the gate, and sat him down there: and, behold, the kinsman of whom Boaz spoke came by; to whom he said, Ho, such a one! turn aside, sit down here. And he turned aside, and sat down.

2 О Боаз акхардас дэшэ женэн анда фороскэ барэ мануш ай пхэндас лэнгэ: — Бэшэн катэ. Ай вон бэшлэ.

And he took ten men of the elders of the city, and said, Sit you down here. And they sat down.

3 Пала кадо вов пхэндас кодолэ нямоскэ: — Наоми, сави болдас-пэ анда Моав, бикнэл котор э пхувако, саво сас амарэ нямоско, лэ Элимелехоско.

And he said to the kinsman, Naomi, that is come again out of the country of Moab, sells a parcel of land, which was our brother Elimelech’s:

4 Мэ гиндысардэм, кэ трубуй тэ пхэнав тукэ тэ кинэс лэс англа саворэ, кон бэшэн катэ, ай англа амарэ май пативалэ мануш. Алом тэ на кинэса лэс, пхэн мангэ, мэ тэ жянав. Кэ ту сан англуно васт тэ кэрэс кадо, ай мэ сым о дуйто. — Мэ кинав лэс, — пхэндас о нямо.

And I thought to advertise you, saying, Buy it before the inhabitants, and before the elders of my people. If you will redeem it, redeem it: but if you will not redeem it, then tell me, that I may know: for there is none to redeem it beside you; and I am after you. And he said, I will redeem it.

5 Атунчи Боаз пхэндас: — Андо кодо дес, кана ту кинэса э пхув кай э Наоми, ту инкэ трубуя тэ лэс ромнякэ ла моавитянка, э Рута, мулэска пхивла, кэ кана авла тумэн щяво, тэ ащел кады пхув пала челэдо лэ мулэско.

Then said Boaz, What day you buy the field of the hand of Naomi, you must buy it also of Ruth the Moabitess, the wife of the dead, to raise up the name of the dead on his inheritance.

6 Алом о нямо пхэндас: — Атунчи мэ наштык кинав кадо котор пхувако, анда кадо кэ мэ шай хасарав муро барвалипэ. Кин лэс май фидэр коркоро, ай мэ наштык кадо кэрав.

And the kinsman said, I cannot redeem it for myself, lest I mar my own inheritance: redeem you my right to yourself; for I cannot redeem it.

7 (Андэ пураны врама андо Израиль, тэ кинэс вай тэ дэс кавэрэскэ э пхув, екх анда лэ бикинэтора лэлас па пунро сандалия ай дэлас ла кавэрэскэ. Касаво цокаши сас андо Израиль, тэ авэл о бикиныпэ андо законо.)

Now this was the manner in former time in Israel concerning redeeming and concerning changing, for to confirm all things; a man plucked off his shoe, and gave it to his neighbor: and this was a testimony in Israel.

8 О нямо пхэндас лэ Боазоскэ: — Кин коркоро. Ай лас тэлэ сандалия.

Therefore the kinsman said to Boaz, Buy it for you. So he drew off his shoe.

9 Атунчи Боаз пхэндас барэ манушэнгэ ай саворэнгэ: — Адес тумэ дыкхлан ай шундан кадо, кэ мэ киндэм катар Наоми са, со сас Элимелехоско, Килионоско ай Махлоноско.

And Boaz said to the elders, and to all the people, You are witnesses this day, that I have bought all that was Elimelech’s, and all that was Chilion’s and Mahlon’s, of the hand of Naomi.

10 Ай инкэ мэ лэм моавитянка э Рута, Махлоноска пхивла, мангэ ромнякэ, тэ ащел э пхув пала челэдо лэ мулэско, тэ на хасайвэл лэско анав машкар лэ нямура ай андо лэско форо. Тумэ адес са дыкхлэ ай шундэ кадо!

Moreover Ruth the Moabitess, the wife of Mahlon, have I purchased to be my wife, to raise up the name of the dead on his inheritance, that the name of the dead be not cut off from among his brothers, and from the gate of his place: you are witnesses this day.

11 Ай атунчи лэ барэ мануш ай са кон сас по пияцо, пхэндэ: — Амэ са дыкхлам ай шундам. Мэк о Рай Яхва тэ кэрэл бутэ щяворэнги жювля, сави авэл андо тиро кхэр, сар э Рахиль ай Лия, савэ кхэтанэ ваздэ о кхэр Израилёско. Барар о барвалипэ андэ Эфрата ай лачи ғира андо Вифлеем.

And all the people that were in the gate, and the elders, said, We are witnesses. The LORD make the woman that is come into your house like Rachel and like Leah, which two did build the house of Israel: and do you worthily in Ephratah, and be famous in Bethlehem:

12 Мэк пэрдал парапутя, савэн дэла тут о Рай Яхва катар кады жювли, тири вица авла, сар вица кай о Парец, савэс Тамар кэрдас лэ Ехудаскэ.

And let your house be like the house of Pharez, whom Tamar bore to Judah, of the seed which the LORD shall give you of this young woman.

13 Кадэ о Боаз лас ла Рута, ай вой кэрдилас лэски ромни. Вов пашлилас ласа, ай о Рай Яхва дас лакэ тэ авэл кхамны, ай вой кэрдас щявэс.

So Boaz took Ruth, and she was his wife: and when he went in to her, the LORD gave her conception, and she bore a son.

14 Жювля пхэннас э Наомиякэ: — Наис лэ Раскэ лэ Яхваскэ, Саво чи ащядас тут адес би наследникоско, саво лэла тэ дыкхэл пала тутэ. Мэк о щяворо тэ авэл ғирэшо андо Израиль!

And the women said to Naomi, Blessed be the LORD, which has not left you this day without a kinsman, that his name may be famous in Israel.

15 Вов дэла тут нэво траё ай сунуя тут по пхурипэ. Чяк вов аракхадилас кай тири бори, сави камэл тут ай май лащи тукэ, сар эфта щявэ.

And he shall be to you a restorer of your life, and a nourisher of your old age: for your daughter in law, which loves you, which is better to you than seven sons, has born him.

16 Наоми лас щяворэс, пхиравлас лэс андэ ангаля ай барарлас лэс.

And Naomi took the child, and laid it in her bosom, and became nurse to it.

17 Жювля, савэ траинас котэ, пхэннас: — Кай э Наоми аракхадилас щяво. Вон дынэ лэс анав Овид. Вов кэрдилас дад лэ Иессеёско, кон сас о дад Давидоско.

And the women her neighbors gave it a name, saying, There is a son born to Naomi; and they called his name Obed: he is the father of Jesse, the father of David.

18 Эта лэ вица Парецоски: Парец сас о дад лэ Хецроноско,

Now these are the generations of Pharez: Pharez begat Hezron,

19 Хецрон сас о дад лэ Рамоско, о Рам сас о дад лэ Амминадавоско,

And Hezron begat Ram, and Ram begat Amminadab,

20 Амминадав сас о дад Нахшоноско, Нахшон сас о дад Салмоноско,

And Amminadab begat Nahshon, and Nahshon begat Salmon,

21 о Салмон сас о дад Боазоско, о Боаз сас о дад лэ Овидоско,

And Salmon begat Boaz, and Boaz begat Obed,

22 Овид сас о дад Иессеёско, Иессей сас о дад Давидоско.

And Obed begat Jesse, and Jesse begat David.