Рут 2
1 Кай лэ Наоми сас нямо па лакэ ромэски риг анда коды жэ вица, со ви о Элимелех, барвало ай пативало мануш, по анав Боаз.
А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, много имотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.
2 Моавитянка Рут пхэндас ла Наомиякэ: — Жявтар мангэ пэ маля тэ кидав па пхув сэмно пала бутяра, котэ, кай авна мануш лаще каринг мандэ. Наоми пхэндас лакэ: — Жя, мури щей.
И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.
3 Вой гэлас ай лас тэ кидэл, со ащёлас пала бутяра. Кэрдилас кадэ, со вой авилас пэ коды риг лэ маляки, сави сас лэ Боазоски анда вица Элимелехоски.
И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жътварите; и случи се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.
4 Ворта андэ коды врама анда Вифлеем авилас Боаз ай дас опрэ лэ бутярэнго дес: — Мэк тэ авэл тумэнца о Рай Яхва! — Алдый тут о Рай Яхва, — пхэндэ вон палпалэ.
И, Ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жътварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!
5 Боаз пущлас кай май баро пэ кидэтора: — Каски коды тэрны жювли?
Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тая млада жена?
6 О баро пхэндас: — Кады моавитянка, кай болдас-пэ палпалэ э Наомияса анда Моав.
И слугата, настойникът на жътварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
7 Вой пхэндас: «Мангав тут, дэ ман тэ кидав опрэ сэмно, кай пэлэ пала кидэтора». Вой авилас пэ мал ай инкэрдёлас катэ катар о ғайнало жи аканак; ай фэри эк-цэра ғодоныяс тэла тэтэво.
и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жътварите. И тъй, тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.
8 Боаз пхэндас э Рутакэ: — Шун ман, мури щей. На пхир тэ кидэс пэ кавэр мал ай на дурарту катар. Ащ катэ мурэ бутярицэнца.
Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли ме, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.
9 Дыкх, пэ сави мал кидэн мурэ мануш, ай инкэрдюв кхэтанэ лэ жювлянца. Мэ пхэндэм мурэ бутярэнгэ тэ на азбан тут. Ай кана камэса тэ пэс, жя ай пи анда кхорэ, савэ пхэрдярэн мурэ бутяра.
Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.
10 Вой бандилас муеса каринг э пхув ай цыписардас: — Состар ту сан кадэ лащё каринг мандэ, состар сунус кадэ лэ каврэ-тхэмэска жювля?
И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?
11 Боаз пхэндас: — Мангэ панаскодысардэ па са, со ту кэрдан тира сокракэ, кана мулас тиро ром: сар ту ащядан тирэ дадэс ай да ви пэски пхув ай авилан тэ траис кай лэ мануш, савэн ту май англал чи жянэсас.
А Вооз в отговор и рече: Каза ми се напълно всичко, що се сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.
12 Мэк дэл тут лащипэ о Рай Яхва анда кадо, со ту кэрдан. Тэ лэс ту баро миштыпэ катар о Рай Яхва, Дэл Израилёско, каринг Саво ту авилан тэ аракхэс пачя тэла Лэскэ пхака.
Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под чиито крила си дошла да се подслониш.
13 — Тэ аракхо ви май дур милошаго андэ тирэ якха, муро рай, — пхэндас вой. — Ту чендэшысардан ман ай ворбисас манца лащимаса, ви чи дыкхлан по кодо, кэ чи сым анда тирэ бутярицы.
И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.
14 Боаз, кана халас, пхэндас лакэ: — Пашув катэ. Лэ манро ай бол лэс андэ шуклы мол. Кана вой бэшлас паша кидэтора, вов дас ла пэко див. Вой халас, кати камлас, ай инкэ ащилас.
И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жътварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.
15 Кана вой ущилас тэ кидэл май дур, Боаз дас аври пэскэ бутярэнгэ: — Ви тэ кидэла вой машкар снопы, на шэртын ла.
А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;
16 Кэрэн кавэрэс, щюдэн лакэ колосья анда кодал, со кидэ, ай ащявэн лакэ тэ ваздэл па пхув, ви на щюдэн пэ якха лакэ.
и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.
17 Кадэ кидэлас э Рут пэ мал жи по мизмэри. Кана вой мардас аври о сэмно, саво кидас, кэрдилас каринг допаш гоно.
Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
18 Вой андас лэс андо форо, ай лаки сокра дыкхлас, кати бут вой кидас. Инкэ Рут лас аври ай дас ла кодо, со ащилас латэ анда хабэ.
И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и Рут извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
19 Э сокра пущлас латар: — Кай ту кидэсас адес? Кай бутязысас? Мэк тэ авэл алдымэ кодо мануш, саво ажутысардас тукэ! Рут пхэндас лакэ, кастэ вой кэрдас бути. — Мануш, кастэ мэ адес кэрос бути, бущёл Боаз, — пхэндас вой.
И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.
20 — Алдый лэс о Рай Яхва! — пхэндас Наоми пэска боракэ. — Вов чи ащядас би милошако чи жювиндэн, чи мулэн. Котар щютас пашэ: — Кадо мануш амэнгэ пашутно нямо.
И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече и още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.
21 Рут моавитянка пхэндас: — Вов инкэ пхэндас мангэ: «Ащ мурэ бутярэнца, жи пун кидэна са муро сэмно».
И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жътва.
22 Наоми пхэндас пэска боракэ ла Рутакэ: — Кадо мишто, мури щей, со ту лэса тэ пхирэс лэскэ бутярицэнца, анда кадо кэ пэ каврэски мал тут шай шэртысардо.
И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момчета, и да те не срещат в друга нива.
23 Рут инкэрлас-пэ лэ Боазоскэ бутярицэнца, жи пон лэ мануш кидэ са о ячмень ай о див. Ай траияс кай пэски сокра.
И така, тя се привърза при момчетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жътва и пшеничната жътва; и седеше със свекърва си.
