Рындоря 25
1 Фэсто сас андэ кадай пхув трин деса, ай тунчи отлагля андай Кесария андо Иерусалимо.
А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2 Котэ барэ рашая тай майанглунэ андай иудеёря подинэ лэсти ужылимос по Павло.
Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
3 Онэ фартэ умангэнас лэ Фэстос, кай вов терэл лэнди мишто тай тэ пэрэандярэл лэ Павлос андо Иерусалимо. Ай ежэнэ камэнас тэ нахукэн пэ лэс пав дром и тэ умарэн.
и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
4 Фэсто пхэндя: — О Павло бэшэл запхандадо андэ Кесария. Мэ кадя ж сыго авава котэ.
Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;
5 Мэк тумарэ майбарэ пхурэдэра жан манца и сикавэн, андэр со вов ужыло, сар вов тердя варисо вырито.
затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
6 Фэсто сас лэнца пашай охто чи дэш деса, тунчи рисайля андэ Кесария. Пэ авэр дес бэшля по сындомарёско тхан тай припхэндя тэ анэн лэ Павлос.
И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.
7 Ай кала лэ Павлос андэ, иудеёря, савэ авиле андав Иерусалимо, линэ тэ ужылисарэн лэс андэ бут найлашэ рындоря, нэ лэндэ на выжыля варисо тэ допхэнэн.
И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 Павло ашыля тэ допхэнэл пэско чячимос и пхэндя: — Мэ на тердэм бэзэх ни англав иудеёско Законо, ни англав храмо, ни англав императоро.
но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
9 Фэсто камля тэ терэл мишто лэ иудеёнди, колэсти пушля лэ Павлос: — Ту камэс тэ жас андо Иерусалимо, кай мэ котэ тут тэ сындосарав?
Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
10 Павло пхэндя: — Мэ тэрдював англав сындо императороско, и лэсти трэбуй ман тэ сындосарэл. Мэ на тердэм иудеёнди нисави бида, сар ту и ежэно мишто жанэс.
А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
11 Сар терав найчячимос и ман трэбуй тэ умарэн, мэ гытосардо тэ мэрав. Нэ сар иудеёря ужылисарэн ман йивья, тунчи никасти нащи тэ выдэн ман лэнди. Мэк ман сындосарэл императоро!
Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
12 Тунчи Фэсто пэрэдя дума пэстирэ подпхэнирэмаренца и пхэндя: — Сар ту мангэс лэ императороско сындо, тунчи кав императоро и авэса.
Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
13 Кала прожыле коискачи деса, кав Фэсто андэ Кесария авиле тхагар Агрипа и Берника, кай тэ дикхэнпэ лэса.
А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14 Онэ сас котэ бут деса, и Фэсто роспхэндя лэ тхагарасти палав рындо лэ Павлоско: — Катэ исин мануш, савэс Фэликсо ашадя андо баруно.
И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.
15 Кала мэ сымас андо Иерусалимо, иудеёндирэ барэ рашая и пхурэдэра ужылисарэнас лэс тай мангэнас тэ прижанэл лэс ужылэса.
За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.
16 Ай мэ пхэндэм лэнди, со римлянонэндэ на прилито тэ выдэн лэ манушэс, жыкала вов на дикхэлапэ лэ ужылимаренца и на пхэнэла лав пала пэстэ.
Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.
17 Онэ авиле манца кардэ, и пэ авэр дес мэ бэшлем по сындомарёско тхан и припхэндэм, кай тэ анэн калэс манушэс.
И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
18 Лэстирэ ужылисаримаря тэрдиле англав лэстэ, нэ на сикадэ нисо, со мэ бинавас бы выритонэ рындоса.
Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;
19 Када сас спорно дума палав лэнго патявимос и палав саво-то Исусо, Саво муля, нэ Павло састэс пхэнэлас, со Вов жундо.
но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.
20 Мэ на жанавас, сар тэ розлав кадва рындо, и пушлем лэстар, чи камэл вов тэ жал андо Иерусалимо и котэ тэ авэла сындосардо.
И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
21 Нэ Павло мангля, кай лэско рындо тэ роздикхэл майбаро, колэстар мэ припхэндэм тэ ритярэн лэс запхандадэса, жыкала мэ бишалава лэс кав майбаро императоро.
Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
22 Агрипа пхэндя лэ Фэстости: — Мэ кадя ж камав тэ поашунав калэс манушэс. — Тэся ашунэса лэс, — пхэндя Фэсто.
Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
23 Пэ авэр дес о Агрипа тай Берника барэ пхутимаса зажыле андо баро зало. Лэнца авиле пхурэдэра мия халавдэн и жанглэ форостирэ мануша. Фэсто припхэндя тэ заандярдэн лэ Павлос.
На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
24 Тунчи Фэсто пхэндя: — Тхагар Агрипа и всаворэ, ко исин пэ кадва тхан! Тумэ икхатар дикхэн англай пэстэ манушэс, пэ саво бут иудеёря жалисавэнас манди, сар андо Иерусалимо кадя ж и катэ. Онэ цыписавэн, со лэсти нащи тэ жувэл.
Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
25 Сар мэ аракхлем, вов нисо на тердя, пала со лэс трэбуй тэ умарэл. Нэ сар вов мангля, кай лэс тэ сындосарэл майбаро императоро, мэ камав тэ бишалав лэс андо Римо.
Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
26 Нэ манди нинай, со тэ пистросарав пала лэстэ раести, и колэсти мэ выандярдэм лэс тумэндэ тай майанглал, тутэ, тхагар Агрипа, кай ту лэс тэ допушэс. Тунчи мэ авава тэ жанав, со манди тэ пистросарав.
А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.
27 Мэ гындосарав, со када нагодярванэс, кай варико тэ бишалэл барунарес и тэ на сикавэл, андэр со лэс ужылисарэн.
Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
