Neemias 5

1 Então surgiu um grande grito do povo e de suas esposas contra seus irmãos, os judeus.

По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 Pois houve quem dissesse: “Nós, nossos filhos e nossas filhas, somos muitos”. Vamos buscar grãos, para que possamos comer e viver”.

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

3 Houve também alguns que disseram: “Estamos hipotecando nossos campos, nossos vinhedos e nossas casas”. Vamos conseguir grãos, por causa da fome”.

А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.

4 Houve também alguns que disseram: “Pedimos dinheiro emprestado para a homenagem do rei, usando nossos campos e nossas vinhas como garantia”.

Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 Mas agora nossa carne é como a carne de nossos irmãos, nossos filhos como os filhos deles”. Eis que colocamos nossos filhos e nossas filhas em cativeiro para serem servos, e algumas de nossas filhas foram colocadas em cativeiro. Também não está em nosso poder ajudá-la, porque outros homens têm nossos campos e nossas vinhas”.

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 Fiquei muito zangado quando ouvi seu grito e estas palavras.

И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 Então me consultei comigo mesmo, e me confrontei com os nobres e os governantes, e lhes disse: “Vós exigis usura, todos de seu irmão”. Realizei uma grande assembléia contra eles.

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 Eu lhes disse: “Nós, depois de nossa capacidade, resgatamos nossos irmãos, os judeus que foram vendidos às nações; e você até venderia seus irmãos, e eles deveriam ser vendidos a nós”? Então eles se calaram, e não encontraram uma palavra a dizer.

Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

9 Também eu disse: “O que vocês fazem não é bom”. Você não deveria caminhar no temor de nosso Deus por causa da reprovação das nações, nossos inimigos?

Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 Eu também, meus irmãos e meus servos, lhes empresto dinheiro e grãos. Por favor, deixem-nos parar esta usura.

Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

11 Por favor, restituam-lhes, ainda hoje, seus campos, seus vinhedos, seus olivais e suas casas, também a centésima parte do dinheiro, do grão, do vinho novo e do azeite, que lhes cobram”.

Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 Então eles disseram: “Nós os restauraremos e não exigiremos nada deles”. Fá-lo-emos, mesmo como vocês dizem”. Então chamei os padres e fiz um juramento deles, que fariam de acordo com esta promessa.

Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 Também sacudi meu colo e disse: “Que Deus sacuda cada homem de sua casa, e de seu trabalho, que não cumpre esta promessa; até mesmo que ele seja sacudido e esvaziado assim”. Toda a assembléia disse, “Amém”, e elogiou Yahweh. O povo fez de acordo com esta promessa.

Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 Além disso, desde que fui nomeado governador deles na terra de Judá, desde o vigésimo ano até o trigésimo segundo ano de Artaxerxes o rei, ou seja, doze anos, eu e meus irmãos não comemos o pão do governador.

А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

15 Mas os ex-governadores que foram antes de mim foram apoiados pelo povo, e deles tomaram pão e vinho, mais quarenta siclos de prata; sim, até seus servos governavam o povo, mas eu não o fiz, por causa do temor de Deus.

А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 Sim, eu também continuei no trabalho deste muro. Nós não compramos nenhuma terra. Todos os meus servos estavam ali reunidos para o trabalho.

Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 Moreover estavam à minha mesa, dos judeus e dos governantes, cento e cinqüenta homens, além daqueles que vieram até nós de entre as nações que estavam ao nosso redor.

При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 Agora, o que estava preparado para um dia era um boi e seis ovelhas escolhidas. Também foram preparadas galinhas para mim, e uma vez em dez dias uma loja de todo tipo de vinho. No entanto, por tudo isso, eu não exigia o pagamento do governador, porque a escravidão era pesada para este povo.

А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 Lembre-se de mim, meu Deus, por todo o bem que tenho feito por este povo.

Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.