Jó 29
1 Job retomou a sua parábola, e disse,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Oh, que eu era como nos meses de antigüidade, como nos dias em que Deus cuidava de mim;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 quando sua lâmpada brilhou em minha cabeça, e por sua luz eu caminhei através da escuridão,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 como eu estava no meu auge, quando a amizade de Deus estava em minha tenda,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 when o Todo-Poderoso ainda estava comigo, e meus filhos estavam ao meu redor,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 when meus passos foram lavados com manteiga, e as rochas despejaram correntes de óleo para mim,
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 quando eu saí para o portão da cidade, quando preparei meu assento na rua.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Os jovens me viram e se esconderam. Os idosos se levantaram e se levantaram.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Os príncipes se abstiveram de falar, e colocaram sua mão na boca.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 A voz dos nobres foi abafada, e sua língua grudada no céu da boca.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Pois quando o ouvido me ouviu, então ele me abençoou, e quando o olho me viu, ele me elogiou,
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 porque eu entreguei os pobres que choraram, e também os órfãos de pai, que não tinham ninguém que o ajudasse,
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 a bênção daquele que estava pronto para perecer veio sobre mim, e eu fiz com que o coração da viúva cantasse de alegria.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I me vestiu de retidão, e me vestiu. Minha justiça era como um manto e um diadema.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Eu estava de olho nos cegos, e pés para o coxo.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Eu era um pai para os necessitados. Pesquisei a causa dele que eu não conhecia.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Eu quebrei as mandíbulas dos injustos e arrancou a presa de seus dentes.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Então eu disse: 'Eu vou morrer em minha própria casa', Vou contar meus dias como a areia.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Minha raiz está espalhada pelas águas. O orvalho fica a noite toda na minha filial.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Minha glória está fresca em mim. Meu arco está renovado em minha mão”.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Os homens me escutaram, esperaram, e mantive silêncio para meu conselho.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Depois das minhas palavras, eles não voltaram a falar. Meu discurso caiu sobre eles.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Eles esperaram por mim como pela chuva. Suas bocas bebiam como com a chuva da primavera.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Eu sorria para eles quando eles não tinham confiança. Eles não rejeitaram a luz do meu rosto.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Eu escolhi seu caminho, e sentei-me como chefe. Eu vivi como um rei no exército, como alguém que conforta as carpideiras.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
