Eclesiastes 2
1 Eu disse em meu coração: “Vem agora, eu te testarei com alegria; portanto, desfruta do prazer”; e eis que isto também era vaidade.
Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 Eu disse de riso: “É loucura”; e de alegria: “O que ela realiza?”.
Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?
3 Procurei em meu coração como alegrar minha carne com vinho, meu coração ainda me guiando com sabedoria, e como me agarrar à loucura, até ver o que era bom para os filhos dos homens que eles fizessem debaixo do céu todos os dias de suas vidas.
Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 I me fez grandes obras. Eu mesmo construí casas. Plantei vinhedos para mim mesmo.
Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 I me fiz jardins e parques, e plantei neles árvores de todos os tipos de frutas.
Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 Fiz-me piscinas de água, para regar a floresta onde as árvores eram cultivadas.
Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;
7 Comprei servos e servas, e tive servos nascidos em minha casa. Tinha também grandes posses de rebanhos e rebanhos, sobretudo os que estavam antes de mim em Jerusalém.
Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 Também coletei prata e ouro para mim, e o tesouro dos reis e das províncias. Consegui homens e mulheres cantores, e as delícias dos filhos dos homens: instrumentos musicais de todos os tipos.
Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 Então eu era grande, e aumentei mais do que todos os que estavam antes de mim em Jerusalém. Minha sabedoria também permaneceu comigo.
Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 O que quer que meus olhos desejassem, eu não me afastava deles. Não retive meu coração de nenhuma alegria, pois meu coração se alegrou por causa de todo o meu trabalho, e esta foi minha porção de todo o meu trabalho.
И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Então olhei para todas as obras que minhas mãos haviam trabalhado, e para o trabalho que eu havia trabalhado para fazer; e eis que tudo era vaidade e uma perseguição ao vento, e não havia lucro sob o sol.
Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 Eu me voltei para considerar sabedoria, loucura e loucura; pois o que pode fazer o sucessor do rei? Apenas o que já foi feito há muito tempo.
И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?
13 Então vi que a sabedoria excede a insensatez, na medida em que a luz excede as trevas.
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 Os olhos do sábio estão em sua cabeça, e o tolo caminha nas trevas - e ainda assim percebi que um acontecimento acontece com todos eles.
На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 Então eu disse em meu coração: “Assim como acontece com o tolo, assim também acontecerá comigo; e por que eu era então mais sábio”. Então eu disse em meu coração que isso também é vaidade.
Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 Para o sábio, mesmo como para o tolo, não há memória para sempre, pois nos dias vindouros tudo terá sido esquecido por muito tempo. De fato, o homem sábio deve morrer como o tolo!
Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 Então eu odiava a vida, porque o trabalho que é trabalhado sob o sol era doloroso para mim; pois tudo é vaidade e uma perseguição ao vento.
За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Eu odiava todo o meu trabalho no qual eu trabalhava sob o sol, porque devo deixá-lo para o homem que vem depois de mim.
Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 Quem sabe se ele será um homem sábio ou um tolo? No entanto, ele terá domínio sobre todo o meu trabalho no qual eu trabalhei e no qual me mostrei sábio sob o sol. Isto também é vaidade.
И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 Therefore Comecei a desesperar meu coração em relação a todo o trabalho no qual eu havia trabalhado sob o sol.
За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Pois há um homem cujo trabalho é com sabedoria, com conhecimento e com habilidade; no entanto, ele o deixará por sua parte a um homem que não tenha trabalhado por ele. Isto também é vaidade e um grande mal.
Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 Pois o que tem um homem de todo seu trabalho e do esforço de seu coração, no qual ele trabalha sob o sol?
Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?
23 Pois todos os seus dias são dores, e seu trabalho é tristeza; sim, mesmo na noite, seu coração não descansa. Isto também é vaidade.
Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.
24 Não há nada melhor para um homem do que comer e beber, e fazer com que sua alma desfrute do bem em seu trabalho. Isto também eu vi, que é da mão de Deus.
Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Para quem pode comer, ou quem pode ter prazer, mais do que eu?
Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Pois ao homem que lhe agrada, Deus dá sabedoria, conhecimento e alegria; mas ao pecador dá trabalho, para recolher e amontoar, para dar a quem lhe agrada a Deus. Isto também é vaidade e uma perseguição ao vento.
Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
