Eclesiastes 1
1 As palavras do pregador, o filho de Davi, rei em Jerusalém:
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 “Vaidade das vaidades”, diz o pregador; “Vaidade das vaidades, tudo é vaidade”.
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 O que o homem ganha com todo seu trabalho no qual ele trabalha sob o sol?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 Uma geração vai, e outra geração vem; mas a terra permanece para sempre.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 O sol também se levanta, e o sol se põe, e se apressa para seu lugar onde nasce.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 O vento vai em direção ao sul, e se volta para o norte. Ele se vira continuamente enquanto vai, e o vento retorna novamente a seus cursos.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 Todos os rios correm para o mar, mas o mar não está cheio. Para o lugar onde os rios correm, lá eles correm novamente.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 Todas as coisas estão cheias de cansaço para além da pronúncia. O olho não se contenta em ver, nem o ouvido se enche de audição.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 O que foi é o que deve ser, e o que foi feito é o que deve ser feito; e não há nada de novo sob o sol.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Há alguma coisa da qual se possa dizer: “Eis que isto é novo?”. Já foi há muito tempo, nos tempos que nos antecederam.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 Não há memória do primeiro; nem haverá memória do segundo que virá, entre os que virão depois.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 Eu, o Pregador, fui rei sobre Israel em Jerusalém.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 Eu apliquei meu coração para buscar e buscar com sabedoria tudo o que é feito sob o céu. É um fardo pesado que Deus deu aos filhos dos homens para serem afligidos.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 Vi todas as obras que são feitas sob o sol; e eis que tudo é vaidade e uma perseguição ao vento.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 O que é torto não pode ser reto; e o que está faltando não pode ser contado.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 Eu disse para mim mesmo: “Eis que obtive para mim uma grande sabedoria acima de tudo o que havia antes de mim em Jerusalém”. Sim, meu coração teve uma grande experiência de sabedoria e conhecimento”.
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 Eu apliquei meu coração para conhecer a sabedoria, e para conhecer a loucura e a loucura. Percebi que isto também era uma perseguição ao vento.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 Pois em muita sabedoria há muita dor; e quem aumenta o conhecimento aumenta a dor.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
