Cantares de Salomâo 2
1 Eu sou a rosa de Sarom, o lírio dos vales.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 [Ele]: Como um lírio entre os espinhos, assim é minha querida entre as moças.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 [Ela]: Como a macieira entre as árvores do bosque, assim é o meu amado entre os rapazes; debaixo de sua sombra desejo muito sentar, e doce é o seu fruto ao meu paladar.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Ele me leva à casa do banquete, e sua bandeira sobre mim é o amor.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustentai-me com passas, fortalecei-me com maçãs; porque estou fraca de amor.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 [Esteja] sua mão esquerda abaixo de minha cabeça, e sua direita me abraça.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Eu vos ordeno, filhas de Jerusalém: jurai pelas corças e pelas cervas do campo, que não acordeis, nem desperteis ao amor, até que ele queira.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 [Esta é] a voz do meu amado: vede-o vindo, saltando sobre os montes, pulando sobre os morros.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Meu amado é semelhante ao corço, ou ao filhote de cervos; eis que está atrás de nossa parede, olhando pelas janelas, observando pelas grades.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Meu amado me responde, e me diz: [Ele]: Levanta-te, querida minha, minha bela, e vem.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Porque eis que o inverno já passou; a chuva se acabou, e foi embora.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 As flores aparecem na terra, o tempo da cantoria chegou; e ouve-se a voz da rolinha em nossa terra.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 A figueira está produzindo seus figos verdes, e as vides florescentes dão cheiro; levanta-te, querida minha, minha bela, e vem.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 Pomba minha, que andas pelas fendas das rochas no oculto das ladeiras, mostra-me tua face, faze-me ouvir tua voz; porque tua voz é doce, e tua face agradável.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Tomai-nos as raposas, as raposinhas, que danificam as vinhas, porque nossas vinhas estão florescendo.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Meu amado é meu, e eu sou sua; ele apascenta entre os lírios.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Antes do dia se romper, e das sombras fugirem, volta, amado meu, faze-te semelhante ao corço, ao filhote de cervos, sobre os montes de Beter.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
