Provérbios 8

1 Por acaso a sabedoria não clama, e a inteligência não solta sua voz?

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 Nos lugares mais altos, junto ao caminho, nas encruzilhadas das veredas, ela se põe.

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3 Ao lado das portas, à entrada da cidade; na entrada dos portões, ela grita:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 Varões, eu vos clamo; [dirijo] minha voz aos filhos dos homens.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Vós que sois ingênuos, entendei a prudência; e vós que sois loucos, entendei [de] coração.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Ouvi, porque falarei coisas nobres; e abro meus lábios para a justiça.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 Porque minha boca declarará a verdade; e meus lábios abominam a maldade.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Todas as coisas que digo com minha boca são justas; não há nelas coisa alguma [que seja] distorcida ou perversa.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Todas elas são corretas para aquele que as entende; e justas para os que encontram conhecimento.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Aceitai minha correção, e não prata; e o conhecimento mais que o ouro fino escolhido.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Porque a sabedoria é melhor do que rubis; e todas as coisas desejáveis nem sequer podem ser comparadas a ela.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Eu, a Sabedoria, moro com a Prudência; e tenho o conhecimento do conselho.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 O temor ao SENHOR é odiar o mal: a soberba e a arrogância, o mal caminho e a boca perversa, eu [os] odeio.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 A mim pertence o conselho e a verdadeira sabedoria; eu [tenho] prudência e poder.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Por meio de mim os reis governam, e os príncipes decretam justiça.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Por meio de mim os governantes dominam; e autoridades, todos os juízes justos.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Eu amo os que me amam; e os que me buscam intensamente me acharão.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Bens e honra estão comigo; [assim como] a riqueza duradoura e a justiça.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Meu fruto é melhor que o ouro, melhor que o ouro refinado; e meus produtos melhores que a prata escolhida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Eu faço andar pelo caminho da justiça, no meio das veredas do juízo;

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 Para eu dar herança aos que me amam, e encher seus tesouros.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 O SENHOR me adquiriu no princípio de seu caminho; desde antes de suas obras antigas.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 Desde a eternidade eu fui ungida; desde o princípio; desde antes do surgimento da terra.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Quando ainda não havia abismos, eu fui gerada; quando ainda não havia fontes providas de muitas águas.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Antes que os montes fossem firmados; antes dos morros, eu fui gerada.

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 Quando ele ainda não tinha feito a terra, nem os campos; nem o princípio da poeira do mundo.

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Quando preparava os céus, ali eu estava; quando ele desenhava ao redor da face do abismo.

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Quando firmava as nuvens de cima, quando fortificava as fontes do abismo.

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Quando colocava ao mar o seu limite, para que as águas não ultrapassassem seu mandado; quando estabelecia os fundamentos da terra.

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Então eu estava com ele como um pupilo; e eu era seu agrado a cada dia, alegrando perante ele em todo tempo.

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Alegrando na habitação de sua terra; e [concedendo] meus agrados aos filhos dos homens.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 Portanto agora, filhos, ouvi-me; porque bem-aventurados serão [os que] guardarem meus caminhos.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Ouvi a correção, e sede sábios; e não a rejeiteis.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Bem-aventurado [é] o homem que me ouve; que vigia em minhas portas diariamente, que guarda as ombreiras de minhas entradas.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 Porque aquele que me encontrar, encontrará a vida; e obterá o favor do SENHOR.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 Mas aquele que pecar contra mim fará violência à sua [própria] alma; todos os que me odeiam amam a morte.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.