Provérbios 17
1 Melhor é um pedaço seco de comida com tranquilidade, do que uma casa cheia de carne com briga.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 O servo prudente dominará o filho causador de vergonha, e receberá parte da herança entre os irmãos.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 O crisol é para a prata, e o forno para o ouro; mas o SENHOR prova os corações.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 O malfeitor presta atenção ao lábio injusto; o mentiroso inclina os ouvidos à língua maligna.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Quem ridiculariza o pobre insulta o seu Criador; aquele que se alegra da calamidade não ficará impune.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 A coroa dos idosos [são] os filhos de seus filhos; e a glória dos filhos são seus pais.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Não é adequado ao tolo falar com elegância; muito menos para o príncipe falar mentiras.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 O presente é [como] uma pedra preciosa aos olhos de seus donos; para onde quer que se voltar, [tentará] ter algum proveito.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Quem perdoa a transgressão busca a amizade; mas quem repete o assunto afasta amigos íntimos.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 A repreensão entra mais profundamente no prudente do que cem açoites no tolo.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Na verdade quem é mal busca somente a rebeldia; mas o mensageiro cruel será enviado contra ele.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 [É melhor] ao homem encontrar uma ursa roubada [de seus filhotes], do que um tolo em sua loucura.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Quanto ao que devolve o mal no lugar do bem, o mal nunca se afastará de sua casa.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Começar uma briga é [como] deixar águas rolarem; por isso, abandona a discussão antes que haja irritação.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Quem absolve ao perverso e quem condena ao justo, ambos são abomináveis ao SENHOR.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Para que serve o dinheiro na mão do tolo, já que ele não tem interesse em obter sabedoria?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 O amigo ama em todo tempo, e o irmão nasce para [ajudar] na angústia.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 O homem imprudente assume compromisso, ficando como fiador de seu próximo.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Quem ama a briga, ama a transgressão; quem constrói alta sua porta busca ruína.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 O perverso de coração nunca encontrará o bem; e quem distorce [as palavras de] sua língua cairá no mal.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Quem gera o louco [cria] sua própria tristeza; e o pai do imprudente não se alegrará.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 O coração alegre é um bom remédio, mas o espírito abatido faz os ossos se secarem.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 O perverso toma o presente do seio, para perverter os caminhos da justiça.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 A sabedoria está diante do rosto do prudente; porém os olhos do tolo [estão voltados] para os confins da terra.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 O filho tolo é tristeza para seu pai, e amargura para aquela que o gerou.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Também não é bom punir ao justo, nem bater nos príncipes por causa da justiça.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Quem entende o conhecimento guarda suas palavras; [e] o homem de bom entendimento [é] de espírito calmo.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Até o tolo, quando está calado, é considerado como sábio; [e] quem fecha seus lábios, como de bom senso.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
