Lucas 24
1 E no primeiro [dia] da semana, de madrugada bem cedo, foram ao sepulcro, levando [consigo] os materiais aromáticos que tinham preparado; e algumas [outras] junto delas.
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 E acharam a pedra já revolvida do sepulcro.
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 E entrando, não acharam o corpo do Senhor Jesus.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 E aconteceu, que estando elas perplexas, eis que dois homens apareceram junto a elas, com roupas luminosas.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 E estando elas com muito medo, e abaixando o rosto para o chão, eles lhes disseram: Por que buscam entre os mortos aquele que vive?
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Ele não está aqui, mas já ressuscitou. Lembrai-vos de como ele vos falou, quando ainda estava na Galileia,
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 Dizendo: É necessário que o Filho do homem seja entregue nas mãos de homens pecadores, e [que] seja crucificado, e ressuscite ao terceiro dia.
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 E se lembraram das palavras dele.
И спомниха си думите му.
9 E, voltando do sepulcro, anunciaram todas estas coisas aos onze, e a todos os outros.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 E eram Maria Madalena, e Joana, e Maria [mãe] de Tiago, e as outras [que estavam] com elas, que diziam estas coisas aos apóstolos.
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 E para eles, as palavras delas pareciam não ter sentido; e não creram nelas.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 Porém Pedro, levantando-se, correu ao sepulcro; e abaixando-se, viu os tecidos postos separadamente; e saiu maravilhado com o que tinha acontecido.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 E eis que dois deles iam naquele mesmo dia a uma aldeia, cujo nome era Emaús, que estava a sessenta estádios [de distância] de Jerusalém.
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 E iam falando entre si de todas aquelas coisas que tinham acontecido.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 E aconteceu que, enquanto eles estavam conversando entre si, e perguntando um ao outro, Jesus se aproximou, e foi junto deles.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 Mas seus olhos foram retidos, para que não o reconhecessem.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 E disse-lhes: Que conversas são essas, que vós discutis enquanto andam, e ficais tristes?
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 E um [deles], cujo nome era Cleofas, respondendo-o, disse-lhe: És tu o único viajante em Jerusalém que não sabe as coisas que nela tem acontecido nestes dias?
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 E ele lhes disse: Quais? E eles lhe disseram: As sobre Jesus de Nazaré, a qual foi um homem profeta, poderoso em obras e em palavras, diante de Deus, e de todo o povo.
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 E como os chefes dos sacerdotes, e nossos líderes o entregaram à condenação de morte, e o crucificaram.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 E nós esperávamos que ele fosse aquele que libertar a Israel; porém além de tudo isto, hoje é o terceiro dia desde que estas coisas aconteceram.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Ainda que também algumas mulheres dentre nós nos deixaram surpresos, as quais de madrugada foram ao sepulcro;
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 E não achando seu corpo, vieram, dizendo que também tinham visto uma aparição de anjos, que disseram que ele vive.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 E alguns do que estão conosco foram ao sepulcro, e [o] acharam assim como as mulheres tinham dito; porém não o viram.
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 E ele lhes disse: Ó tolos, e que demoram no coração para crerem em tudo o que os profetas falaram!
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Por acaso não era necessário que o Cristo sofresse estas coisas, e [então] entrar em sua glória?
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 E começando de Moisés, e por todos os profetas, lhes declarava em todas as Escrituras o que estava [escrito] sobre ele.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 E chegaram à aldeia para onde estavam indo; e ele agiu como se fosse para [um lugar] mais distante.
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 E eles lhe rogaram, dizendo: Fica conosco, porque já é tarde, e o dia está entardecendo; E ele entrou para ficar com eles.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 E aconteceu que, estando sentado com eles [à mesa], tomou o pão, o benzeu, [o] partiu, e o deu a eles.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 E os olhos deles se abriram, e o reconheceram, e ele lhes desapareceu.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 E diziam um ao outro: Por acaso não estava nosso coração ardendo em nós, quando ele falava conosco pelo caminho, e quando nos desvendava as Escrituras?
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 E levantando-se na mesma hora, voltaram para Jerusalém, e acharam reunidos aos onze, e aos que estavam com eles,
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 Que diziam: Verdadeiramente o Senhor ressuscitou, e já apareceu a Simão.
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 E eles contaram as coisas que [lhes aconteceram] no caminho; e como foi reconhecido por eles quando partiu o pão.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 E enquanto eles falavam disto, o próprio Jesus se pôs no meio deles, e lhes disse: Paz [seja] convosco.
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 E eles, espantados, e muito atemorizados, pensavam que viam algum espírito.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 E ele lhes disse: Por que estais perturbados, e por que sobem dúvidas em vossos corações?
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Vede minhas mãos, e os meus pés, que sou em mesmo. Tocai-me, e vede, porque um espírito não tem carne nem ossos, como vós vedes que eu tenho.
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 E dizendo isto, lhes mostrou as mãos e os pés.
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 E eles, não crendo ainda, por causa da alegria, e maravilhados, [Jesus] disse-lhes: Tendes aqui alguma coisa para comer?
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 Então eles lhe apresentaram parte de um peixe assado.
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 Ele pegou, e comeu diante deles.
И взе та яде пред тях.
44 E disse-lhes: Estas são as palavras que eu vos disse, enquanto ainda estava convosco, que era necessário que se cumprissem todas as coisas que estão escritas sobre mim na Lei de Moisés, [nos] profetas, e [nos] Salmos.
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Então ele lhes abriu o entendimento, para que entendessem as Escrituras.
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 E disse-lhes: Assim está escrito, que o Cristo sofresse, e que ao terceiro dia ressuscitasse dos mortos;
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 E que em seu nome fosse pregado arrependimento e perdão de pecados em todas as nações, começando de Jerusalém.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 E destas coisas vós sois testemunhas.
Вие сте свидетели на това.
49 E eis que eu envio a promessa de meu Pai sobre vós; porém ficai vós na cidade de Jerusalém, até que vos seja dado poder do alto.
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 E os levou para fora até Betânia, e levantando suas mãos, os abençoou.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 E aconteceu que, enquanto os abençoava, ele se afastou deles, e foi conduzido para cima ao céu.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 E eles, adorando-o, voltaram para Jerusalém com grande alegria;
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 E estavam sempre no Templo, louvando e bendizendo a Deus. Amém.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
