Lamentações de Jeremias 5
1 Lembra-te, SENHOR, do que tem nos acontecido; presta atenção e olha nossa humilhação.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Nossa herança passou a ser de estrangeiros, nossas casas de forasteiros.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Órfãos somos sem pai, nossas mães são como viúvas.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Bebemos nossa água por dinheiro; nossa lenha temos que pagar.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Perseguição sofremos sobre nossos pescoços; estamos cansados, mas não temos descanso.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Nós nos rendemos aos egípcios e aos assírios para nos saciarmos de pão.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Nossos pais pecaram, e não existem mais; porém nós levamos seus castigos.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servos passaram a nos dominar; ninguém há que [nos] livre de suas mãos.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Com risco de vida trazemos nosso pão, por causa da espada do deserto.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Nossa pele se tornou negra como um forno, por causa do ardor da fome.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Abusaram das mulheres em Sião, das virgens nas cidades de Judá.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Os príncipes foram enforcados por sua mãos; não respeitaram as faces dos velhos.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Levaram os rapazes para moer, e os moços caíram debaixo da lenha [que carregavam].
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Os anciãos deixaram de [se sentarem] junto as portas, os rapazes de suas canções.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Acabou a alegria de nosso coração; nossa dança se tornou em luto.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Caiu a coroa de nossa cabeça; ai agora de nós, porque pecamos.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Por isso nosso coração ficou fraco, por isso nossos olhos escureceram;
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Por causa do monte de Sião, que está desolado; raposas andam nele.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Tu, SENHOR, permanecerás para sempre; [e] teu trono de geração após geração.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Por que te esquecerias de nós para sempre e nos abandonarias por tanto tempo?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Converte-nos, SENHOR, a ti, e seremos convertidos; renova o nossos dias como antes;
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 A não ser que tenhas nos rejeitado totalmente, e estejas enfurecido contra nós ao extremo.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
