Jonas 3
1 E a palavra do SENHOR veio pela segunda vez a Jonas, dizendo:
И сас о алав лэ РАЕСТАР каринг о Иона до дуйто:
2 Levanta-te, e vai à grande cidade de Nínive, e prega contra ela a pregação que eu te falo.
— Ущи, жа андо баро форо Ниневия тай роспхэн котэ о алав, саво Мэ дэм тути.
3 Então Jonas se levantou, e foi a Nínive, conforme a palavra do SENHOR. E Nínive era cidade extremamente grande, de três dias de caminho.
О Иона жыля па дром андэ Ниневия кадя, сар припхэндя лэсти о РАЙ. Э Ниневия сас баро форо кай о Дэл, соп тэ пэрэжал лэс анда екх риг андэ авэр, сас трэбуй пэ када трин дес.
4 E Jonas começou a entrar pela cidade, caminho de um dia, e pregava dizendo: Daqui a quarenta dias Nínive será destruída.
О Иона зажыля андо форо и ся о дес пхирэлас и роспхэнэлас лэ манушэнди: «Черэз э саранда деса о форо Ниневия авэла росшуто».
5 E os homens de Nínive creram em Deus; e convocaram um jejum, e se vestiram de sacos, desde o maior até o menor deles.
Э мануша андэ Ниневия патяе лэ Дэвлэстерэ алавэнди. И саворэ вонэ, лэ цыкнэндар жы каринг э барэ, линэ нисо тэ на хан и тэ пэн, тай саворэ линэ пэр пэстэ лэ гонэстери йида.
6 Pois quando esta palavra chegou ao rei de Nínive, ele se levantou de seu trono, e lançou de si sua roupa, e cobriu-se de saco, e se sentou em cinzas.
Кала дожыля о алав каринг о тхагар ла Ниневияко, вов ущиля па пэско троно, изля пар пэстэ э тхагарицко йида, ля пэр пэстэ лэ гонэстери йида тай бэшля по прахо.
7 E convocou e anunciou em Nínive, por mandado do rei e de seus maiorais, dizendo: Nem pessoas nem animais, nem bois nem ovelhas, provem coisa alguma, nem se lhes dê alimento, nem bebam água;
Тунче о тхагар искрисардя лил и розбишалдя лэс па ся форо Ниневия. «Припхэнэн о тхагар и лэстерэ барэдэра: Мэк э мануша нисо на хан и на пэн. Кадя жэ и гуруня, бакрэ тай э бузнэ, тэ на пхирэн пай маля, тэ на хан и тэ на пэн.
8 E que as pessoas e os animais se cubram de saco, e clamem fortemente a Deus; e convertam- se cada um de seu mau caminho, e da violência que está em suas mãos.
Саворэ мануша тай сако хулаимос трэбуй тэ лэн пэр пэстэ лэ гонэстери йида. Мэк кажно анда ся зор мангэл лэ Дэвлэс. Мэк кажно обринпэ пэстерэ найлашэ дромэндар тай тэ на терэн холятерэ дила.
9 Quem sabe Deus mude de ideia e se arrependa, e se afaste do ardor de sua ira, para não perecermos?
Ко ганэн? Можэ, о Дэл улэла Пэсти холи, тай потынгоя амэн, тай на домэкэла тэ похасайвас.
10 E Deus viu a atitude deles, que se converteram de seu mau caminho; então Deus se arrependeu do mal que tinha dito que lhes faria, e não o fez.
Сар о Дэл дикхля, кай вонэ парудилэ тай отжылэ пай пэсти бэзэхалэ дрома, тунче тынгосардя лэн и на бишалдя кодыя бида, сави пхэндя тэ бишалэл.
