Jó 7
1 Por acaso o ser humano não tem um trabalho duro sobre a terra, e não são seus dias como os dias de um assalariado?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Como o servo suspira pela sombra, e como o assalariado espera por seu pagamento,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Assim também me deram por herança meses inúteis, e me prepararam noites de sofrimento.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Quando eu me deito, pergunto: Quando me levantarei? Mas a noite se prolonga, e me canso de me virar [na cama] até o amanhecer.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Minha carne está coberta de vermes e de crostas de pó; meu pele está rachada e horrível.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Meus dias são mais rápidos que a lançadeira do tecelão, e perecem sem esperança.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Lembra-te que minha vida é um sopro; meus olhos não voltarão a ver o bem.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Os olhos dos que me veem não me verão mais; teus olhos estarão sobre mim, porém deixarei de existir.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Nunca mais voltará à sua casa, nem seu lugar o conhecerá.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Por isso eu não calarei minha boca; falarei na angústia do meu espírito, e me queixarei na amargura de minha alma.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Por acaso sou eu o mar, ou um monstro marinho, para que me ponhas guarda?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Quando eu digo: Minha cama me consolará; meu leito aliviará minhas queixa,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Então tu me espantas com sonhos, e me assombras com visões.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Por isso minha alma preferia a asfixia [e] a morte, mais que meus ossos.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Odeio [a minha vida]; não viverei para sempre; deixa-me, pois que meus dias são inúteis.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 O que é o ser humano, para que tanto o estimes, e ponhas sobre ele teu coração,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 E o visites a cada manhã, e a cada momento o proves?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Até quando não me deixarás, nem me liberarás até que eu engula minha saliva?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Se pequei, o eu que te fiz, ó Guarda dos homens? Por que me fizeste de alvo de dardos, para que eu seja pesado para mim mesmo?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 E por que não perdoas minha transgressão, e tiras minha maldade? Porque agora dormirei no pó, e me buscarás de manhã, porém não mais existirei.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
