Jó 4
1 Então Elifaz o temanita respondeu, dizendo:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Se tentarmos falar contigo, ficarás incomodado? Mas quem poderia deter as palavras?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Eis que tu ensinavas a muitos, e fortalecias as mãos fracas;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Tuas palavras levantavam aos que tropeçavam, e fortificavas os joelhos que desfaleciam.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Mas agora [isso] que aconteceu contigo, tu te cansas; e quando [isso] te tocou, te perturbas.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Por acaso não era o teu temor [a Deus] a tua confiança, e a integridade dos teus caminhos tua esperança?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Lembra-te agora, qual foi o inocente que pereceu? E onde os corretos foram destruídos?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Como eu tenho visto, os que lavram injustiça e semeiam opressão colhem o mesmo.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Com o sopro de Deus eles perecem, e pelo vento de sua ira são consumidos.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 O rugido do leão, a voz do leão feroz, e os dentes dos leões jovens são quebrantados.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 O leão velho perece por falta de presa, e os filhotes da leoa se dispersam.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Uma palavra me foi dita em segredo, e meu ouvidos escutaram um sussurro dela.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Em imaginações de visões noturnas, quando o sono profundo cai sobre os homens,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Espanto e tremor vieram sobre mim, que espantou todos os meus ossos.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Então um vento passou por diante de mim, que fez arrepiar os pelos de minha carne.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Ele parou, mas não reconheci sua feição; uma figura estava diante de meus olhos, e ouvi uma voz quieta, [que dizia]:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Seria o ser humano mais justo que Deus? Seria o homem mais puro que seu Criador?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Visto que ele não confia em seus servos, e considera seus anjos como loucos,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Quanto mais naqueles que habitam em casas de lodo, cujo fundamento está no pó, e são esmagáveis como a traça!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Desde a manhã até a tarde são despedaçados, e perecem sempre, sem que ninguém perceba.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Por acaso sua excelência não se perde com eles mesmos? Eles morrem sem sabedoria.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
