< 17 >

1 Meu espírito está arruinado, meus dias vão se extinguindo, e a sepultura já etá pronta para mim.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Comigo há ninguém além de zombadores, e meus olhos são obrigados a ficar diante de suas provocações.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Concede-me, por favor, uma garantia para comigo; quem [outro] há que me dê a mão?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Pois aos corações deles tu encobriste do entendimento; portanto não os exaltarás.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Aquele que denuncia a seus amigos em proveito próprio, também os olhos de seus filhos desfalecerão.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Ele tem me posto por ditado de povos, e em meu rosto é onde eles cospem.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Por isso meus olhos se escureceram de mágoa, e todos os membros de meu corpo são como a sombra.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Os íntegros pasmarão sobre isto, e o inocente se levantará contra o hipócrita.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 E o justo prosseguirá seu caminho, e o puro de mãos crescerá em força.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Mas, na verdade, voltai-vos todos vós, e vinde agora, pois sábio nenhum acharei entre vós.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Meus dias se passaram, meus pensamentos foram arrancados, os desejos do meu coração.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Tornaram a noite em dia; a luz se encurta por causa das trevas.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Se eu esperar, o Xeol será minha casa; nas trevas estenderei minha cama. (Sheol h7585)
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 À cova chamo: Tu és meu pai; e aos vermes: [Sois] minha mãe e minha irmã.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Onde, pois, estaria agora minha esperança? Quanto à minha esperança, quem a poderá ver?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 Será que ela descerá aos ferrolhos do Xeol? Descansaremos juntos no pó da terra? (Sheol h7585)
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

< 17 >