Jó 14
1 O homem, nascido de mulher, é curto de dias, e farto de inquietação;
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Ele sai como uma flor, e é cortado; foge como a sombra, e não permanece.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Contudo sobre este abres teus olhos, e me trazes a juízo contigo.
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Quem tirará algo puro do imundo? Ninguém.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Visto que seus dias já estão determinados, e contigo está o número de seus meses, tu lhe puseste limites, [dos quais] ele não passará.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Desvia-te dele, para que ele tenha repouso; até que, como o empregado, complete seu dia.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Porque há [ainda] alguma esperança para a árvore que, se cortada, ainda se renove, e seus renovos não cessem.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Ainda que sua raiz se envelheça na terra, e seu tronco morra no solo,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Ao cheiro das águas ela brotará, e dará ramos como uma planta nova.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Porém o homem morre, e se abate; depois de expirar, onde ele está?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 As águas se vão do lago, e o rio se esgota, e se seca.
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Assim o homem se deita, e não se levanta; até que não haja mais céus, eles não despertarão, nem se erguerão de seu sono.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Ah, se tu me escondesses no Xeol, e me ocultasses até que a tua ira passasse, se me pusesses um limite de tempo, e te lembrasses de mim! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Se o homem morrer, voltará a viver? Todos os dias de meu combate esperarei, até que venha minha dispensa.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Tu [me] chamarás, e eu te responderei; e te afeiçoarás à obra de tuas mãos.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Pois então tu contarias meus passos, e não ficarias vigiando meu pecado.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Minha transgressão estaria selada numa bolsa, e tu encobririas minhas perversidades.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 E assim como a montanha cai e é destruída, e a rocha muda de seu lugar,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 E a água desgasta as pedras, e as enxurradas levam o pó da terra, assim também tu fazes perecer a esperança do homem.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Sempre prevaleces contra ele, e ele passa; tu mudas o aspecto de seu rosto, e o despedes.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Se seus filhos vierem a ter honra, ele não saberá; se forem humilhados, ele não perceberá.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Ele apenas sente as dores em sua própria carne, e lamenta por sua própria alma.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
