Jó 11
1 Então Zofar, o naamita, respondeu, dizendo:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Por acaso a multidão de palavras não seria respondida? E o homem falador teria razão?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Por acaso tuas palavras tolas faria as pessoas se calarem? E zombarias tu, e ninguém te envergonharia?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Pois disseste: Minha doutrina é pura, e eu sou limpo diante de teus olhos.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Mas na verdade, queria eu que Deus falasse, e abrisse seus lábios contra ti,
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 E te fizesse saber os segredos da sabedoria, porque o verdadeiro conhecimento tem dois lados; por isso sabe tu que Deus tem te castigado menos que [mereces] por tua perversidade.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Podes tu compreender os mistérios de Deus? Chegarás tu à perfeição do Todo-Poderoso?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 [Sua sabedoria] é mais alta que os céus; que tu poderás fazer? E mais profunda que o Xeol; que tu poderás conhecer? (Sheol h7585)
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Sua medida é mais comprida que a terra, e mais larga que o mar.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Se ele passar, e prender, ou se ajuntar [para o julgamento], quem poderá o impedir?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Pois ele conhece as pessoas vãs, e vê a maldade; por acaso ele não a consideraria?
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 O homem tolo se tornará entendido quando do asno selvagem nascer um humano.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Se tu preparares o teu coração, e estenderes a ele tuas mãos;
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 Se alguma maldade houver em tua mão, lança-a de ti, e não deixes a injustiça habitar em tuas tendas;
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Então levantarás teu rosto sem mácula; estarás firme, e não temerás;
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 E esquecerás teu sofrimento, [ou] lembrarás dele como de águas que já passaram;
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 E [tua] vida será mais clara que o meio-dia; ainda que haja trevas, tu serás como o amanhecer.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 E serás confiante, porque haverá esperança; olharás em redor, [e] repousarás seguro.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 E te deitarás, e ninguém te causará medo; e muitos suplicarão a ti.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 Porém os olhos dos maus se enfraquecerão, e o refúgio deles perecerá; a esperança deles será a morte.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
