Jó 10
1 Minha alma está cansada de minha vida. Darei liberdade à minha queixa sobre mim; falarei com amargura de minha alma.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Direi a Deus: Não me condenes; faz-me saber por que brigas comigo.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 [Parece] -te bem que [me] oprimas, que rejeites o trabalho de tuas mãos, e favoreças o conselho dos perversos?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Tens tu olhos de carne? Vês tu como o ser humano vê?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 São teus dias como os dias do ser humano, ou teus anos como os anos do homem,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Para que investigues minha perversidade, e pesquises meu pecado?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Tu sabes que eu não sou mau; todavia ninguém há que [me] livre de tua mão.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tuas mãos me fizeram e me formaram por completo; porém agora tu me destróis.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Por favor, lembra-te que me preparaste como o barro; e me farás voltar ao pó da terra.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Por acaso não me derramaste como o leite, e como o queijo me coalhaste?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 De pele e carne tu me vestiste; e de ossos e nervos tu me teceste.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Vida e misericórdia me concedeste, e teu cuidado guardou meu espírito.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Porém estas coisas escondeste em teu coração; eu sei que isto esteve contigo:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Se eu pecar, tu me observarás, e não absolverás minha culpa.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Se eu for perverso, ai de mim! Mesmo se eu for justo, não levantarei minha cabeça; estou farto de desonra, e de ver minha aflição.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Se [minha cabeça] se exaltar, tu me caças como um leão feroz, e voltas a fazer em coisas extraordinárias contra mim.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Renovas tuas testemunhas contra mim, e multiplicas tua ira sobre mim; combates vêm sucessivamente contra mim.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Por que me tiraste da madre? [Bom seria] se eu não tivesse respirado, e nenhum olho me visse!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Teria sido como se nunca tivesse existido, e desde o ventre [materno] seria levado à sepultura.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Por acaso não são poucos os meus dias? Cessa [pois] e deixa-me, para que eu tenha um pouco de alívio,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Antes que eu me vá para não voltar, à terra da escuridão e da sombra de morte;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Terra escura ao extremo, tenebrosa, sombra de morte, sem ordem alguma, onde a luz é como a escuridão.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
