1 Coríntios 13
1 Ainda que eu falasse as línguas dos seres humanos e dos anjos, e não tivesse amor, seria como o metal que soa, ou como o sino que retine.
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 E ainda que tivesse [o dom] de profecia, e soubesse todos os mistérios, e todo o conhecimento; e ainda que tivesse toda a fé, de tal maneira que movesse os montes de lugar, e não tivesse amor, nada seria.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 E ainda que eu distribuísse todos os meus bens para alimentar [aos pobres], e ainda que entregasse meu corpo para ser queimado, e não tivesse amor, nada me aproveitaria.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 O amor é paciente, é bondoso; o amor não é invejoso; o amor não é orgulhoso, não é arrogante.
Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 O amor não trata mal; não busca os próprios [interesses], não se ira, não é rancoroso.
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 Não se alegra com a injustiça, mas se alegra com a verdade.
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 Tudo aguenta, tudo crê, tudo espera, tudo suporta.
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 O amor nunca falha. Porém as profecias serão aniquiladas; as línguas acabarão, e o conhecimento será aniquilado.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Porque em parte conhecemos, e em parte profetizamos;
Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
10 Mas quando vier o [que é] completo, [Ou: perfeito] então o que é em parte será aniquilado.
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Quando eu era menino, falava como menino, sentia como menino, pensava como menino; mas quando me tornei homem, aniquilei as coisas de menino.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Porque agora vemos por espelho em enigma, mas então [veremos] face a face; agora conheço em parte, mas então conhecerei assim como sou conhecido.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13 E agora continuam a fé, a esperança, [e] o amor, estes três; porém o maior destes é o amor.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
