Salmos 88
1 Senhor Deus da minha salvação, diante de ti tenho clamado de dia e de noite.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Chegue a minha oração perante a tua face, inclina os teus ouvidos ao meu clamor;
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Porque a minha alma está cheia de angústias, e a minha vida se aproxima da sepultura. (Sheol h7585)
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 Estou contado com aqueles que descem ao abismo: estou como homem sem forças,
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Apartado entre os mortos, como os feridos de morte que jazem na sepultura, dos quais te não lembras mais, e estão cortados da tua mão.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 puseste-me no abismo mais profundo, em trevas e nas profundezas.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Sobre mim pesa o teu furor: tu me afligiste com todas as tuas ondas (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Alongaste de mim os meus conhecidos, puseste-me em extrema abominação para com eles: estou fechado, e não posso sair.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 A minha vista desmaia por causa da aflição: Senhor, tenho clamado a ti todo o dia, tenho estendido para ti as minhas mãos.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Mostrarás tu maravilhas aos mortos, ou os mortos se levantarão e te louvarão? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Será anunciada a tua benignidade na sepultura, ou a tua fidelidade na perdição?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Saber-se-ão as tuas maravilhas nas trevas, e a tua justiça na terra do esquecimento?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Eu, porém, Senhor, tenho clamado a ti, e de madrugada te esperará a minha oração.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Senhor, porque rejeitas a minha alma? porque escondes de mim a tua face?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Estou aflito, e prestes tenho estado a morrer desde a minha mocidade: enquanto sofro os teus terrores, estou distraído.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 A tua ardente indignação sobre mim vai passando: os teus terrores me tem retalhado.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Eles me rodeiam todo o dia como água; eles juntos me sitiam.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Desviaste para longe de mim amigos e companheiros, e os meus conhecidos estão em trevas.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
