Salmos 74
1 Ó Deus, porque nos rejeitaste para sempre? Porque se acende a tua ira contra as ovelhas do teu pasto?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Lembra-te da tua congregação que compraste desde a antiguidade, da vara da tua herança que remiste, este monte de Sião, em que habitaste.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Levanta os teus pés para as perpétuas assolações, para tudo o que o inimigo tem feito de mal no santuário.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Os teus inimigos bramam no meio das tuas sinagogas; põem nelas as suas insígnias por sinais.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Cada qual se fez afamado, conforme levantara o machado contra a espessura do arvoredo.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Mas agora toda a obra entalhada por uma vez quebram com machados e martelos.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Lançaram fogo no teu santuário; profanaram, derribando-a até ao chão, a morada do teu nome.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Disseram nos seus corações: despojemo-los de uma vez. Queimaram todas as sinagogas de Deus na terra.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Já não vemos os nossos sinais, já não há profeta: nem há entre nós alguém que saiba até quando isto durará.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Até quando, ó Deus, nos afrontará o adversário? blasfemará o inimigo o teu nome para sempre?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Porque retiras a tua mão, a saber, a tua dextra? tira-a de dentro do teu seio, e consome-os.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Todavia Deus é o meu Rei desde a antiguidade, obrando a salvação no meio da terra.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Tu dividiste o mar pela tua força; quebrantaste as cabeças dos dragões nas águas.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Fizeste em pedaços as cabeças do leviathan, e o deste por mantimento aos habitantes do deserto.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Fendeste a fonte e o ribeiro: secaste os rios impetuosos.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Teu é o dia e tua é a noite: preparaste a luz e o sol.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Estabeleceste todos os limites da terra; verão e inverno tu os formaste.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Lembra-te disto: que o inimigo afrontou ao Senhor, e que um povo louco blasfemou o teu nome.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Não entregues às feras a alma da tua rola: não te esqueças para sempre da vida dos teus aflitos.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Atende ao teu concerto; pois os lugares tenebrosos da terra estão cheios de moradas de crueldade.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Oh, não volte envergonhado o oprimido: louvem o teu nome o aflito e o necessitado.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Levanta-te, ó Deus, pleiteia a sua própria causa; lembra-te da afronta que o louco te faz cada dia.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Não te esqueças dos gritos dos teus inimigos: o tumulto daqueles que se levantam contra ti aumenta continuamente.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
