Salmos 22
1 Meu Deus, meu Deus, porque me desamparaste? porque te alongas do meu auxílio e das palavras do meu bramido?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Meu Deus, eu clamo de dia, e tu não me ouves; de noite, e não tenho sossego.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Porém tu és santo, o que habitas entre os louvores de Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Em ti confiaram nossos pais; confiaram, e tu os livraste.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 A ti clamaram e escaparam; em ti confiaram, e não foram confundidos.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 Mas eu sou verme, e não homem, opróbrio dos homens e desprezado do povo.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Todos os que veem zombam de mim, arreganham os beiços e meneiam a cabeça, dizendo:
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Confiou no Senhor, que o livre; livre-o, pois nele tem prazer.
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Mas tu és o que me tiraste do ventre: fizeste-me esperar, estando aos peitos de minha mãe.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 Sobre ti fui lançado desde a madre; tu és o meu Deus desde o ventre de minha mãe.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Não te alongues de mim, pois a angústia está perto, e não há quem ajude.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Muitos touros me cercaram; fortes touros de Bazan me rodearam.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Abriram contra mim suas bocas, como um leão que despedaça e que ruge.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Como água me derramei, e todos os meus ossos se desconjuntaram: o meu coração é como cera, derreteu-se no meio das minhas entranhas.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 A minha força se secou como um caco, e a língua se me pega ao paladar: e me puseste no pó da morte.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Pois me rodearam cães: o ajuntamento de malfeitores me cercou, traspassaram-me as mãos e os pés.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Poderia contar todos os meus ossos: eles o veem e me contemplam.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Repartem entre si os meus vestidos, e lançam sortes sobre a minha túnica.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Mas tu, Senhor, não te alongues de mim: força minha, apressa-te em socorrer-me.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Livra-me a minha alma da espada, e a minha predileta da força do cão.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Salva-me da boca do leão, sim, ouviste-me, desde as pontas dos unicórnios.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Então declararei o teu nome aos meus irmãos: louvar-te-ei no meio da congregação.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Vós, que temeis ao Senhor, louvai-o; todos vós, semente de Jacob, glorificai-o; e temei-o todos vós, semente de Israel.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Porque não desprezou nem abominou a aflição do aflito, nem escondeu dele o seu rosto; antes, quando ele clamou, o ouviu.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 O meu louvor virá de ti na grande congregação: pagarei os meus votos perante os que o temem.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Os mansos comerão e se fartarão; louvarão ao Senhor os que o buscam: o vosso coração viverá eternamente.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Todos os limites da terra se lembrarão, e se converterão ao Senhor: e todas as gerações das nações adorarão perante a tua face.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Porque o reino é do Senhor, e ele domina entre as nações.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Todos os que na terra são gordos comerão e adorarão, e todos os que descem ao pó se prostrarão perante ele: e ninguém poderá reter viva a sua alma.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Uma semente o servirá: será contada ao Senhor de geração em geração.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Chegarão e anunciarão a sua justiça ao povo que nascer, porquanto ele o fez.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
