Salmos 2

1 Porque se amotinam as gentes, e os povos imaginam a vaidade?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Os reis da terra se levantam, e os príncipes consultam juntamente contra o Senhor e contra o seu ungido, dizendo:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 Rompamos as suas ataduras, e sacudamos de nós as suas cordas.

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Aquele que habita nos céus se rirá: o Senhor zombará deles.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Então lhes falará na sua ira, e no seu furor os turbará.

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 Eu porém ungi o meu Rei sobre o meu santo monte de Sião.

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Recitarei o decreto: o Senhor me disse: Tu és meu Filho, eu hoje te gerei.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Pede-me, e eu te darei as nações por herança, e os fins da terra por tua possessão.

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Tu os esmigalharás com uma vara de ferro; tu os despedaçarás como a um vaso de oleiro.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Agora pois, ó reis, sede prudentes; deixai-vos instruir, juízes da terra.

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 Servi ao Senhor com temor, e alegrai-vos com tremor.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Beijai ao Filho, para que se não ire, e pereçais no caminho, quando em breve se acender a sua ira: bem-aventurados todos aqueles que nele confiam.

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.