< Salmos 104 >
1 Bendize, ó alma minha, ao Senhor: Senhor Deus meu, tu és magnificentíssimo, estás vestido de glória e de magestade.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Ele se cobre de luz como de um vestido, estende os céus como uma cortina.
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Põe nas águas as vigas das suas câmaras; faz das nuvens o seu carro, anda sobre as asas do vento.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Faz dos seus anjos espíritos, dos seus ministros um fogo abrazador.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Lançou os fundamentos da terra, para que não vacile em tempo algum.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Tu a cobres com o abismo, como com um vestido: as águas estavam sobre os montes.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Á tua repreensão fugiram: à voz do teu trovão se apressaram.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Sobem aos montes, descem aos vales, até ao lugar que para elas fundaste.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Termo lhes puseste, que não ultrapassarão, para que não tornem mais a cobrir a terra.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Tu, que fazes sair as fontes nos vales, as quais correm entre os montes.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Dão de beber a todo o animal do campo; os jumentos montezes matam a sua sede.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Junto delas as aves do céu terão a sua habitação, cantando entre os ramos.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Ele rega os montes desde as suas câmaras: a terra se farta do fruto das suas obras.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Faz crescer a erva para as bestas, e a verdura para o serviço do homem, para fazer sair da terra o pão,
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 E o vinho que alegra o coração do homem, e o azeite que faz reluzir o seu rosto, e o pão que fortalece o coração do homem.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 As árvores do Senhor fartam-se de seiva, os cedros do líbano que ele plantou,
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Onde as aves se aninham: enquanto à cegonha, a sua casa é nas faias.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Os altos montes são um refúgio para as cabras montezes, e as rochas para os coelhos.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Designou a lua para as estações: o sol conhece o seu ocaso.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Ordenas a escuridão, e faz-se noite, na qual saem todos os animais da selva.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Os leãozinhos bramam pela preza, e de Deus buscam o seu sustento.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Nasce o sol e logo se acolhem, e se deitam nos seus covis.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Então sai o homem à sua obra e ao seu trabalho, até à tarde.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Ó Senhor, quão variadas são as tuas obras! todas as coisas fizeste com sabedoria; cheia está a terra das tuas riquezas.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Assim é este mar grande e muito espaçoso, onde há réptis sem número, animais pequenos e grandes.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Ali andam os navios; e o leviathan que formaste para nele folgar.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Todos esperam de ti, que lhes dês o seu sustento em tempo oportuno.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Dando-lho tu, eles o recolhem; abres a tua mão, e se enchem de bens.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Escondes o teu rosto, e ficam perturbados: se lhes tiras o fôlego, morrem, e voltam para o seu pó.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Envias o teu espírito, e são criados, e assim renovas a face da terra.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 A glória do Senhor durará para sempre: o Senhor se alegrará nas suas obras.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Olhando ele para a terra, ela treme; tocando nos montes, logo fumegam.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Cantarei ao Senhor enquanto eu viver; cantarei louvores ao meu Deus, enquanto eu tiver existência.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 A minha meditação acerca dele será suave: eu me alegrarei no Senhor.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Desçam da terra os pecadores, e os ímpios não sejam mais. bendize, ó alma minha, ao Senhor. louvai ao Senhor.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.