Provérbios 5
1 Filho meu, atende à minha sabedoria: à minha inteligência inclina o teu ouvido;
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Para que conserves os meus avisos e os teus beiços guardem o conhecimento.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Porque os lábios da estranha destilam favos de mel, e o seu paladar é mais macio do que o azeite.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Porém o seu fim é amargoso como o absinto, agudo como a espada de dois fios.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Para que não ponderes a vereda da vida, são as suas carreiras variáveis, e não saberás delas.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Agora, pois, filhos, dai-me ouvidos, e não vos desvieis das palavras da minha boca.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Alonga dela o teu caminho, e não chegues à porta da sua casa;
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Para que não dês a outros a tua honra, nem os teus anos a cruéis.
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Para que não se fartem os estranhos do teu poder, e todos os teus afadigados trabalhos não entrem na casa do estrangeiro,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 E gemas no teu fim, consumindo-se a tua carne e o teu corpo.
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 E digas: Como aborreci a correção! e desprezou o meu coração a repreensão!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 E não escutei a voz dos meus ensinadores, nem a meus mestres inclinei o meu ouvido!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Quase que em todo o mal me achei no meio da congregação e do ajuntamento.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bebe água da tua cisterna, e das correntes do teu poço.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Derramem-se por de fora as tuas fontes, e pelas ruas os ribeiros de águas.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Sejam para ti só, e não para os estranhos contigo.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Seja bendito o teu manancial, e alegra-te da mulher da tua mocidade.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Como serva amorosa, e gazela graciosa, os seus peitos te saciarão em todo o tempo: e pelo seu amor sejas atraído perpetuamente.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 E porque, filho meu, andarias atraído pela estranha, e abraçarias o seio da estrangeira?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Porque os caminhos do homem estão perante os olhos do Senhor, e ele pesa todas as suas carreiras.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Quanto ao ímpio, as suas iniquidades o prenderão, e com as cordas do seu pecado será detido.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Ele morrerá, porque sem correção andou, e pelo excesso da sua loucura andará errado.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
