Jó 32
1 Então aqueles três homens cessaram de responder a Job; porque era justo aos seus próprios olhos.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 E acendeu-se a ira de Elihu, filho de Baracheel o buzita, da família de Ram: contra Job se acendeu a sua ira, porque se justificava a si mesmo, mais do que a Deus.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Também a sua ira se acendeu contra os seus três amigos: porque, não achando que responder, todavia condenavam a Job.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Elihu porém esperou que Job falasse; porquanto tinham mais idade do que ele.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Vendo pois Elihu que já não havia resposta na boca daqueles três homens, a sua ira se acendeu.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 E respondeu Elihu, filho de Baracheel o buzita, e disse: Eu sou de menos idade, e vós sois idosos; receei-me e temi de vos declarar a minha opinião.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Dizia eu: falem os dias, e a multidão doa anos ensine a sabedoria.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Na verdade, há um espírito no homem, e a inspiração do Todo-poderoso os faz entendidos.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Os grandes não são os sábios, nem os velhos entendem juízo.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Pelo que digo: dai-me ouvidos, e também eu declararei a minha opinião.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Eis que aguardei as vossas palavras, e dei ouvidos às vossas considerações, até que buscasseis razões.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Atentando pois para vós, eis que nenhum de vós há que possa convencer a Job, nem que responda às suas razões:
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Para que não digais: Achamos a sabedoria; Deus o derribou, e não homem algum.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Ora ele não dirigiu contra mim palavra alguma, nem lhe responderei com as vossas palavras.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Estão pasmados, não respondem mais, faltam-lhes as palavras.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Esperei pois, porém não falam: porque já pararam, e não respondem mais.
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Também eu responderei pela minha parte: também eu declararei a minha opinião.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Porque estou cheio de palavras, e aperta-me o espírito do meu ventre.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Eis que o meu ventre é como o mosto, sem respiradouro, e virá a arrebentar, como odres novos.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Falarei, e respirarei: abrirei os meus lábios, e responderei.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Oxalá eu não faça acepção de pessoas, nem use de sobrenomes com o homem!
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Porque não sei usar de sobrenomes: em breve me levaria o meu criador.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
