Jó 31
1 Fiz concerto com os meus olhos: como pois atentaria numa virgem?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Porque qual seria a parte de Deus de cima? ou a herança do Todo-poderoso para mim desde as alturas?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Porventura não é a perdição para o perverso, o desastre para os que obram iniquidade?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Ou não vê ele os meus caminhos, e não conta todos os meus passos?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Se andei com vaidade, e se o meu pé se apressou para o engano
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 (Pese-me em balanças fieis, e saberá Deus a minha sinceridade),
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Se os meus passos se desviavam do caminho, e se o meu coração segue os meus olhos, e se às minhas mãos se apegou coisa alguma,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 Então semeie eu e outro coma, e seja a minha descendência arrancada até à raiz.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 Se o meu coração se deixou seduzir por uma mulher, ou se eu armei traições à porta do meu próximo,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 Então moa minha mulher para outro, e outros se encurvem sobre ela.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Porque é uma infâmia, e é delito pertencente aos juízes.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Porque fogo é que consomem até à perdição, e desarreigaria toda a minha renda.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 Se desprezei o direito do meu servo ou da minha serva, quando eles contendiam comigo,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 Então que faria eu quando Deus se levantasse? e, inquirindo a causa, que lhe responderia?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Aquele que me fez no ventre não o fez também a ele? ou não nos formou do mesmo modo na madre?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 Se retive o que os pobres desejavam, ou fiz desfalecer os olhos da viúva,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Ou só comi o meu bocado, e o órfão não comeu dele
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (Porque desde a minha mocidade cresceu comigo como com seu pai, e o guiei desde o ventre de minha mãe),
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 Se a alguém vi perecer por falta de vestido, e ao necessitado por não ter coberta,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 Se os seus lombos me não abençoaram, se ele não se aquentava com as peles dos meus cordeiros,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 Se eu levantei a minha mão contra o órfão, porquanto na porta via a minha ajuda,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 Então caia do ombro a minha espadoa, e quebre-se o meu braço do osso.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Porque o castigo de Deus era para mim um assombro, e eu não podia suportar a sua alteza.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Se no ouro pus a minha esperança, ou disse ao ouro fino: Tu és a minha confiança;
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 Se me alegrei de que era muita a minha fazenda, e de que a minha mão tinha alcançado muito;
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 Se olhei para o sol, quando resplandecia, ou para a lua, caminhando gloriosa,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 E o meu coração se deixou enganar em oculto, e a minha boca beijou a minha mão,
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 Também isto seria delito pertencente ao juiz: pois assim negaria a Deus que está em cima.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Se me alegrei da desgraça do que me tem ódio, e se eu exultei quando mal o achou
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 (também não deixei pecar o meu paladar, desejando a sua morte com maldição),
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 Se a gente da minha tenda não disse: Ah, quem nos desse da sua carne! nunca nos fartariamos dela:
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 O estrangeiro não passava a noite na rua; as minhas portas abria ao viandante.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Se, como Adão, encobri as minhas transgressões, ocultando o meu delito no meu seio;
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Porque eu temia a grande multidão, e o desprezo das famílias me apavoraria, e eu me calaria, e não sairia da porta.
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Ah quem me dera um que me ouvisse! eis que o meu intento é que o Todo-poderoso me responda, e que o meu adversário escreva um livro.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Por certo que o levaria sobre o meu ombro, sobre mim o ataria por coroa.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 O número dos meus passos lhe mostraria: como príncipe me chegaria a ele.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 Se a minha terra clamar contra mim, e se os seus regos juntamente chorarem,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 Se comi a sua novidade sem dinheiro, e sufoquei a alma dos seus donos,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Por trigo me produza cardos, e por cevada joio. Acabaram-se as palavras de Job.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
