Jó 14
1 O homem nascido da mulher é curto de dias e farto de inquietação.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Sai como a flor, e se corta; foge também como a sombra, e não permanece.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 E sobre este tal abres os teus olhos, e a mim me fazes entrar no juízo contigo.
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Quem do imundo tirará o puro? ninguém.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Visto que os seus dias estão determinados, contigo está o número dos seus dias; e tu lhe puseste limites, e não passará além deles.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Desvia-te dele, para que tenha repouso, até que, como o jornaleiro, tenha contentamento no seu dia.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Porque há esperança para a árvore que, se for cortada, ainda se renovará, e não cessarão os seus renovos
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Se se envelhecer na terra a sua raiz, e morrer o seu tronco no pó,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Ao cheiro das águas brotará, e dará ramos para a planta.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Porém, morrendo o homem, está abatido: e dando o homem o espírito, então onde está?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Como as águas se retiram do mar, e o rio se esgota, e fica seco,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Assim o homem se deita, e não se levanta: até que não haja mais céus não acordarão nem se erguerão de seu sono.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oxalá me escondesses na sepultura, e me ocultasses até que a tua ira se desviasse: e me pusesses um limite, e te lembrasses de mim! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Morrendo o homem, porventura tornará a viver? todos os dias de meu combate esperaria, até que viesse a minha mudança?
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Chama-me, e eu te responderei, e afeiçoa-te à obra de tuas mãos.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Pois agora contas os meus passos: porventura não vigias sobre o meu pecado?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 A minha transgressão está selada num saco, e amontoas as minhas iniquidades.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 E, na verdade, caindo a montanha, desfaz-se: e a rocha se remove do seu lugar.
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 As águas gastam as pedras, as cheias afogam o pó da terra: e tu fazes perecer a esperança do homem.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Tu para sempre prevaleces contra ele, e ele passa; tu, mudando o seu rosto, o despedes.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Os seus filhos estão em honra, sem que ele o saiba: ou ficam minguados sem que ele o perceba:
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Mas a sua carne nele tem dores: e a sua alma nele lamenta.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
