< 10 >

1 A minha alma tem tédio à minha vida: darei livre curso à minha queixa, falarei na amargura da minha alma.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Direi a Deus: Não me condenes: faze-me saber porque contendes comigo.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Parece-te bem que me oprimas? que rejeites o trabalho das tuas mãos? e resplandeças sobre o conselho dos ímpios?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Tens tu porventura olhos de carne? vês tu como vê o homem?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 São os teus dias como os dias do homem? Ou são os teus anos como os anos de um homem,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Para te informares da minha iniquidade, e averiguares o meu pecado?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Bem sabes tu que eu não sou ímpio: todavia ninguém há que me livre da tua mão.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 As tuas mãos me fizeram e me formaram todo em roda; contudo me consomes.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Peço-te que te lembres de que como barro me formaste e me farás tornar em pó.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Porventura não me vasaste como leite, e como queijo me não coalhaste?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 De pele e carne me vestiste, e com ossos e nervos me ligaste.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Vida e beneficência me fizeste: e o teu cuidado guardou o meu espírito.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Porém estas coisas as ocultaste no teu coração: bem sei eu que isto esteve contigo.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Se eu pecar, tu me observas; e da minha iniquidade não me escusarás.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Se for ímpio, ai de mim! e se for justo, não levantarei a minha cabeça: farto estou de afronta; e olho para a minha miséria.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Porque se vai crescendo; tu me caças como a um leão feroz: tornas-te, e fazes maravilhas contra mim.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Tu renovas contra mim as tuas testemunhas, e multiplicas contra mim a tua ira; revezes e combate estão comigo.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Por que pois me tiraste da madre? Ah se então dera o espírito, e olhos nenhuns me vissem!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Que tivera sido como se nunca fôra: e desde o ventre fôra levado à sepultura!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Porventura não são poucos os meus dias? cessa pois, e deixa-me, para que por um pouco eu tome alento;
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Antes que vá e de onde nunca torne, à terra da escuridão e da sombra da morte;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Terra escuríssima, como a mesma escuridão, terra da sombra, da morte e sem ordem alguma e onde a luz é como a escuridão.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

< 10 >