Eclesiastes 7

1 Melhor é a boa fama do que o melhor unguênto, e o dia da morte do que o dia do nascimento de alguém.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 Melhor é ir à casa do luto do que ir à casa do banquete, porque nela é o fim de todos os homens; e os vivos o aplicam ao seu coração.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 Melhor é o nojo do que o riso, porque com a tristeza do rosto se encomenda o coração.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 O coração dos sábios está na casa do luto, mas o coração dos tolos na casa da alegria.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 Melhor é ouvir a repreensão do sábio, do que ouvir alguém a canção do tolo.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 Porque qual o ruído dos espinhos debaixo de uma panela, tal é o riso do tolo: também isto é vaidade.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 Verdadeiramente que a opressão faria endoidecer até ao sábio, e a peita corrompe o coração.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 Melhor é o fim das coisas do que o princípio delas: melhor é o longânimo do que o altivo de coração.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 Não te apresses no teu espírito a irar-te, porque a ira repousa no seio dos tolos.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 Nunca digas: Porque foram os dias passados melhores do que estes? porque nunca com sabedoria isto perguntarias.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Tão boa é a sabedoria como a herança, e dela os que veem o sol tiram proveito.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 Porque a sabedoria serve de sombra, como de sombra serve o dinheiro; mas a excelência do conhecimento é que a sabedoria dá vida ao seu possuidor.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 Atenta para a obra de Deus; porque quem poderá endireitar o que ele fez torto?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 No dia da prosperidade goza do bem, mas no dia da adversidade considera; porque também Deus fez a este em oposição àquele, para que o homem nada ache do que haverá depois dele.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 Tudo isto vi nos dias da minha vaidade: há um justo que perece na sua justiça, e há um ímpio que prolonga os seus dias na sua maldade.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 Não sejas demasiadamente justo, nem demasiadamente sábio: para que te destruirias a ti mesmo?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 Não sejas demasiadamente ímpio, nem sejas demasiadamente louco: para que morrerias fora de teu tempo?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 Bom é que retenhas isto, e também disto não retires a tua mão; porque quem teme a Deus escapa de tudo isto.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 A sabedoria fortalece ao sábio, mais do que dez governadores que haja na cidade.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 Na verdade que não há homem justo sobre a terra, que faça bem, e nunca peque.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 Tão pouco apliques o teu coração a todas as palavras que se disserem, para que não venhas a ouvir que o teu servo te amaldiçoa.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 Porque o teu coração também já confessou muitas vezes que também tu amaldiçoaste a outros.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 Tudo isto inquiri com sabedoria; e disse: Sabedoria adquirirei; mas ela ainda estava longe de mim.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 Longe está o que foi; e o profundíssimo quem o achará?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 Eu virei o meu coração para saber, e inquirir, e buscar a sabedoria e a razão, e para saber a impiedade da estultícia e a doidice dos desvários.

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 E eu achei uma coisa mais amarga do que a morte, a mulher cujo coração são redes e laços, e as suas mãos ataduras: quem for bom diante de Deus escapará dela, mas o pecador virá a ser preso por ela.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 Vedes aqui, isto achei, diz o pregador, conferindo uma coisa com a outra para assim achar a razão delas;

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 A qual ainda busca a minha alma, porém ainda não a achei; um homem entre mil achei eu, mas uma mulher entre todas estas não achei.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 Vedes aqui, que isto tão somente achei: que Deus fez ao homem reto, porém eles buscaram muitas invenções.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.