Salmos 35
1 Pleiteia, Senhor, com aquelles que pleiteiam comigo: peleja contra os que pelejam contra mim.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Pega do escudo e da rodela, e levanta-te em minha ajuda.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Tira da lança e obstroe o caminho aos que me perseguem; dize á minha alma: Eu sou a tua salvação.
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Sejam confundidos e envergonhados os que buscam a minha vida: voltem atraz e envergonhem-se os que contra mim tentam mal.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Sejam como moinho perante o vento, o anjo do Senhor os faça fugir.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Seja o seu caminho tenebroso e escorregadio, e o anjo do Senhor os persiga.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Porque sem causa encobriram de mim a rede na cova, a qual sem razão cavaram para a minha alma.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Sobrevenha-lhe destruição sem o saber, e prenda-o a rede que occultou; caia elle n'essa mesma destruição.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 E a minha alma se alegrará no Senhor; alegrar-se-ha na sua salvação.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 Todos os meus ossos dirão: Senhor, quem é como tu, que livras o pobre d'aquelle que é mais forte do que elle? sim, o pobre e o necessitado d'aquelle que o rouba.
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Falsas testemunhas se levantaram: depozeram contra mim coisas que eu não sabia.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 Tornaram-me o mal pelo bem, roubando a minha alma.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 Mas, quanto a mim, quando estavam enfermos, o meu vestido era o sacco; humilhava a minha alma com o jejum, e a minha oração voltava para o meu seio.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 Portava-me como se elle fôra meu irmão ou amigo; andava lamentando e muito encurvado, como quem chora por sua mãe.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Mas elles com a minha adversidade se alegravam e se congregavam: os objectos se congregavam contra mim, e eu não o sabia; rasgavam-me, e não cessavam.
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Como hypocritas zombadores nas festas, rangiam os dentes contra mim.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Senhor, até quando verás isto? resgata a minha alma das suas assolações, e a minha predilecta dos leões,
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 Louvar-te-hei na grande congregação: entre muitissimo povo te celebrarei.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Não se alegrem os meus inimigos de mim sem razão, nem acenem com os olhos aquelles que me aborrecem sem causa.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Pois não fallam de paz; antes projectam enganar os quietos da terra.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Abrem a bocca de par em par contra mim, e dizem: Ólá, Ólá! os nossos olhos o viram.
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Tu, Senhor, o tens visto, não te cales: Senhor, não te alongues de mim;
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Desperta e acorda para o meu julgamento, para a minha causa, Deus meu, e Senhor meu.
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Julga-me segundo a tua justiça, Senhor Deus meu, e não deixes que se alegrem de mim.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Não digam em seus corações: Eia, sus, alma nossa: não digam: Nós o havemos devorado.
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Envergonhem-se e confundam-se á uma os que se alegram com o meu mal; vistam-se de vergonha e de confusão os que se engrandecem contra mim.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Cantem e alegrem-se os que amam a minha justiça, e digam continuamente: O Senhor seja engrandecido, o qual ama a prosperidade do seu servo.
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 E assim a minha lingua fallará da tua justiça e do teu louvor todo o dia.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
