Provérbios 1
1 Proverbios de Salomão, filho de David, rei d'Israel;
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Para se conhecer a sabedoria e a instrucção; para se entenderem as palavras da prudencia;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Para se receber a instrucção do entendimento, a justiça, o juizo, e a equidade;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Para dar aos simplice prudencia, e aos moços conhecimento e bom siso;
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Para o sabio ouvir e crescer em doutrina, e o entendido adquirir sabios conselhos;
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Para entender proverbios e a sua declaração: como tambem as palavras dos sabios, e as suas adivinhações.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 O temor do Senhor é o principio da sciencia: os loucos desprezam a sabedoria e a instrucção.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Filho meu, ouve a instrucção de teu pae, e não deixes a doutrina de tua mãe.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Porque diadema de graça serão para a tua cabeça, e colares para o teu pescoço.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Filho meu, se os peccadores te attrahirem com afagos, não consintas.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Se disserem: Vem comnosco; espiemos o sangue; espreitemos o innocente sem razão;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Acharemos toda a sorte de fazenda preciosa; encheremos as nossas casas de despojos;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Lança a tua sorte entre nós; teremos todos uma só bolsa.
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Filho meu, não te ponhas a caminho com elles: desvia o pé das suas veredas;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Porque os seus pés correm para o mal, e se apressam a derramar sangue.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Na verdade debalde se estende a rede perante os olhos de toda a sorte d'aves.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 E estes armam ciladas contra o seu proprio sangue; e as suas proprias vidas espreitam.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Assim são as veredas de todo aquelle que usa d'avareza: ella prenderá a alma de seus amos.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 A suprema sabedoria altamente clama de fóra: pelas ruas levanta a sua voz.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Nas encruzilhadas, em que ha tumultos, clama: ás entradas das portas, na cidade profere as suas palavras.
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Até quando, ó simplices, amareis a simplicidade? e vós, escarnecedores, desejareis o escarneo? e vós, loucos, aborrecereis o conhecimento?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Tornae-vos á minha reprehensão: eis que abundantemente vos derramarei de meu espirito e vos farei saber as minhas palavras.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Porquanto clamei, e vós recusastes; estendi a minha mão, e não houve quem désse attenção;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Mas rejeitastes todo o meu conselho, e não quizestes a minha reprehensão.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Tambem eu me rirei na vossa perdição, e zombarei, vindo o vosso temor;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Vindo como a assolação o vosso temor, e vindo a vossa perdição como uma tormenta, sobrevindo-vos aperto e angustia.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Então a mim clamarão, porém eu não responderei; de madrugada me buscarão, porém não me acharão.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Porquanto aborreceram o conhecimento; e não elegeram o temor do Senhor;
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Não consentiram ao meu conselho e desprezaram toda a minha reprehensão.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Assim que comerão do fructo do seu caminho, e fartar-se-hão dos seus proprios conselhos.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Porque o desvio dos simplices os matará, e a prosperidade dos loucos os destruirá.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Porém o que me der ouvidos habitará seguramente, e estará descançado do temor do mal
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
