Provérbios 8

1 Não clama porventura a sabedoria, e a intelligencia não dá a sua voz?

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 No cume das alturas, junto ao caminho, nas encruzilhadas das veredas se põe.

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3 Da banda das portas da cidade, á entrada da cidade, e á entrada das portas está gritando.

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 A vós, ó homens, clamo; e a minha voz se dirige aos filhos dos homens.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Entendei, ó simplices, a prudencia: e vós, loucos, entendei do coração.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Ouvi, porque fallarei coisas excellentes: os meus labios se abrirão para a equidade.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 Porque a minha bocca proferirá a verdade, e os meus labios abominam a impiedade.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Em justiça estão todas as palavras da minha bocca: não ha n'ellas nenhuma coisa tortuosa nem perversa.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Todas ellas são rectas para o que bem as entende, e justas para os que acham o conhecimento.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Acceitae a minha correcção, e não a prata: e o conhecimento, mais do que o oiro fino escolhido.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Porque melhor é a sabedoria do que os rubins; e tudo o que mais se deseja não se pode comparar com ella.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Eu, a sabedoria, habito com a prudencia, e acho a sciencia dos conselhos.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 O temor do Senhor é aborrecer o mal: a soberba, e a arrogancia, e o mau caminho, e a bocca perversa, aborreço.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 Meu é o conselho e verdadeira sabedoria: eu sou o entendimento, minha é a fortaleza.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Por mim reinam os reis e os principes ordenam justiça.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Por mim dominam os dominadores, e principes, todos os juizes da terra.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Eu amo aos que me amam, e os que de madrugada me buscam me acharão.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Riquezas e honra estão comigo; como tambem opulencia duravel e justiça.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Melhor é o meu fructo do que o fino oiro e do que o oiro refinado, e as minhas novidades do que a prata escolhida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Faço andar pelo caminho da justiça, no meio das veredas do juizo.

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 Para que faça herdar bens permanentes aos que me amam, e eu encha os seus thesouros.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 O Senhor me possuiu no principio de seus caminhos, desde então, e antes de suas obras.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 Desde a eternidade fui ungida, desde o principio, antes do começo da terra.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Quando ainda não havia abysmos, fui gerada, quando ainda não havia fontes carregadas d'aguas.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Antes que os montes se houvessem assentado, antes dos outeiros, eu era gerada.

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 Ainda não tinha feito a terra, nem os campos, nem o principio dos mais miudos do mundo.

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Quando preparava os céus, ahi estava eu, quando compassava ao redor a face do abysmo,

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Quando affirmava as nuvens de cima, quando fortificava as fontes do abysmo,

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Quando punha ao mar o seu termo, para que as aguas não trespassassem o seu mando, quando compunha os fundamentos da terra.

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Então eu estava com elle por alumno: e eu era cada dia as suas delicias, folgando perante elle em todo o tempo;

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Folgando no seu mundo habitavel, e achando as minhas delicias com os filhos dos homens.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 Agora, pois, filhos, ouvime, porque bemaventurados serão os que guardarem os meus caminhos.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Ouvi a correcção, e sêde sabios, e não a rejeiteis.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Bemaventurado o homem que me dá ouvidos, velando ás minhas portas cada dia, esperando ás hombreiras das minhas entradas.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 Porque o que me achar achará a vida, e alcançará favor do Senhor.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 Mas o que peccar contra mim violentará a sua propria alma: todos os que me aborrecem amam a morte.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.