Provérbios 7
1 Filho meu, guarda as minhas palavras, e esconde dentro de ti os meus mandamentos.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Guarda os meus mandamentos, e vive; e a minha lei, como as meninas dos teus olhos.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Ata-os aos teus dedos, escreve-os na taboa do teu coração.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Dize á sabedoria, Tu és minha irmã; e á prudencia chama parenta.
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 Para te guardarem da mulher alheia, da estrangeira, que lisongeia com as suas palavras.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Porque da janella da minha casa, por minhas grades olhando eu,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 Vi entre os simplices, descobri entre os moços, um mancebo falto de juizo,
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Que passava pela rua junto á sua esquina, e seguia o caminho da sua casa;
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 No crepusculo, á tarde do dia, na tenebrosa noite e na escuridão;
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 E eis que uma mulher lhe saiu ao encontro, com enfeites de prostituta, e astuta de coração:
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Esta era alvoroçadora, e contenciosa; não paravam em sua casa os seus pés;
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Agora por fóra, depois pelas ruas, e espreitando por todos os cantos:
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 E pegou d'elle, e o beijou; esforçou o seu rosto, e disse-lhe:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Sacrificios pacificos tenho comigo; hoje paguei os meus votos.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Por isto sahi ao encontro a buscar diligentemente a tua face, e te achei.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Já cobri a minha cama com cobertas de tapeçaria, com obras lavradas com linho fino do Egypto.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Já perfumei o meu leito com myrrha, aloes, e canella.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Vem, saciemo-nos de amores até pela manhã: alegremo-nos com amores.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Porque já o marido não está em sua casa: foi fazer uma jornada ao longe:
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Um saquitel de dinheiro levou na sua mão: ao dia apontado virá a sua casa.
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Seduziu-o com a multidão das suas palavras, com as lisonjas dos seus labios o persuadiu.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Segue-a logo, como boi que vae ao matadouro, e como o louco ao castigo das prisões;
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Até que a frecha lhe atravesse o figado, como a ave que se apressa para o laço, e não sabe que está armado contra a sua vida.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Agora pois, filhos, dae-me ouvidos, e estae attentos ás palavras da minha bocca.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Não se desvie para os seus caminhos o teu coração, e não andes perdido nas suas veredas.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Porque a muitos feridos derribou; e são muitissimos os que por ella foram mortos.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
