Jó 9
1 Então Job respondeu, e disse:
А Иов в отговор рече:
2 Na verdade sei que assim é; porque como se justificaria o homem para com Deus?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Se quizer contender com elle, nem a uma de mil coisas lhe poderá responder.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Elle é sábio de coração, e forte de forças: quem se endureceu contra elle, e teve paz?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Elle é o que transporta as montanhas, sem que o sintam, e o que as transtorna no seu furor.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 O que remove a terra do seu logar, e as suas columnas estremecem.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 O que falla ao sol, e não sae, e sella as estrellas.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 O que só estende os céus, e anda sobre os altos do mar.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 O que faz a Ursa, o Orion, e o Setestrello, e as recamaras do sul.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 O que faz coisas grandes, que se não podem esquadrinhar: e maravilhas taes que se não podem contar.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Eis que passa por diante de mim, e não o vejo: e torna a passar perante mim, e não o sinto.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Eis que arrebata; quem lh'o fará restituir? quem lhe dirá: Que é o que fazes?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Deus não revogará a sua ira: debaixo d'elle se encurvam os auxiliadores soberbos.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Quanto menos lhe responderia eu! ou escolheria diante d'elle as minhas palavras!
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 A quem, ainda que eu fosse justo, lhe não responderia: antes ao meu Juiz pediria misericordia.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Ainda que chamasse, e elle me respondesse, nem por isso creria que désse ouvidos á minha voz.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Porque me quebranta com uma tempestade, e multiplica as minhas chagas sem causa.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Nem me concede o respirar, antes me farta d'amarguras.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Quanto ás forças, eis que elle é o forte: e, quanto ao juizo, quem me citará com elle?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Se eu me justificar, a minha bocca me condemnará: se fôr recto, então me declarará por perverso.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Se fôr recto, não estimo a minha alma: deprezo a minha vida.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 A coisa é esta; por isso eu digo que elle consome ao recto e ao impio.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Matando o açoite de repente, então se ri da prova dos innocentes.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 A terra se entrega na mão do impio; elle cobre o rosto dos juizes: se não é elle, quem é logo?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 E os meus dias são mais velozes do que um correio: fugiram, e nunca viram o bem.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Passam como navios veleiros: como aguia que se lança á comida.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Se eu disser: Me esquecerei da minha queixa, e mudarei o meu rosto, e tomarei alento;
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 Receio todas as minhas dôres, porque bem sei que me não terás por innocente.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 E, sendo eu impio, por que trabalharei em vão?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Ainda que me lave com agua de neve, e purifique as minhas mãos com sabão,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Ainda me submergirás no fosso, e os meus proprios vestidos me abominarão.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Porque elle não é homem, como eu, a quem eu responda, vindo juntamente a juizo.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Não ha entre nós arbitro que ponha a mão sobre nós ambos.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Tire elle a sua vara de cima de mim, e não me amedronte o seu terror.
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Então fallarei, e não o temerei; porque assim não estou comigo.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
