Jó 3
1 Depois d'isto abriu Job a sua bocca, e amaldiçoou o seu dia.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 E Job respondeu, e disse:
Иов, проговаряйки, рече:
3 Pereça o dia em que nasci, e a noite em que se disse: Foi concebido um homem!
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Converta-se aquelle dia em trevas; e Deus de cima não tenha cuidado d'elle, nem resplandeça sobre elle a luz.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Contaminem-n'o as trevas e a sombra de morte; habitem sobre elle nuvens: a escuridão do dia o espante!
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 A escuridão tome aquella noite, e não se goze entre os dias do anno, e não entre no numero dos mezes!
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Ah que solitaria seja aquella noite, e suave musica não entre n'ella!
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Amaldiçoem-n'a aquelles que amaldiçoam o dia, que estão promptos para levantar o seu pranto.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Escureçam-se as estrellas do seu crepusculo; que espere a luz, e não venha: e não veja as pestanas dos olhos da alva!
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Porque não fechou as portas do ventre; nem escondeu dos meus olhos a canceira?
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Porque não morri eu desde a madre? e em saindo do ventre, não expirei?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Porque me receberam os joelhos? e porque os peitos, para que mamasse?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Porque já agora jazera e repousara; dormiria, e então haveria repouso para mim.
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Com os reis e conselheiros da terra, que se edificavam casas nos logares assolados,
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Ou com os principes que tinham oiro, que enchiam as suas casas de prata,
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Ou como aborto occulto, não existiria: como as creanças que não viram a luz.
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Ali os maus cessam de perturbar: e ali repousam os cançados.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Ali os presos juntamente repousam, e não ouvem a voz do exactor:
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Ali está o pequeno e o grande, e o servo fica livre de seu senhor.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Porque se dá luz ao miseravel, e vida aos amargosos d'animo?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Que esperam a morte, e não se acha: e cavam em busca d'ella mais do que de thesouros occultos:
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Que d'alegria saltam, e exultam, achando a sepultura:
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Ao homem, cujo caminho é occulto, e a quem Deus o encobriu?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Porque antes do meu pão vem o meu suspiro: e os meus gemidos se derramam como agua.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Porque o temor que temo me veiu: e o que receiava me aconteceu.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Nunca estive descançado, nem soceguei, nem repousei, mas veiu sobre mim a perturbação.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
