Atos 6
1 Ora n'aquelles dias, crescendo o numero dos discipulos, houve uma murmuração dos gregos contra os hebreos, porque as suas viuvas eram desprezadas no ministerio quotidiano.
Дэ кадэла дивэ, кала ачиля бут сиклярнэн, эллинистуря холявэнас пэ катутнэн евреен. Вонэ дэдумэнас, со кодэла обджян лэнгэрэн джювлен, савэндэ муле рома, кала роздэн кожно диво хамо.
2 E os doze, convocando a multidão dos discipulos, disseram: Não é razoavel que nós deixemos a palavra de Deus e sirvamos ás mesas.
Тунчи Дэшудуй акхардэ всавэрэн сиклярнэн тай пхэндэ: — Амэнди нащи тэ ачявэ бути важ лав Дэвлэхкоро, соб тэ лашарэ скаминда.
3 Escolhei pois, irmãos, d'entre vós, sete varões de boa reputação, cheios do Espirito Sancto e de sabedoria, aos quaes constituamos sobre este importante negocio.
Колэсти, пхралалэ, вытидэн пэстар эфта манушэн, савэндэ лачи патив и савэ пхэрдиле Фаноґа тай годяґа, и амэ даґа лэнди тэ терэн кадыя бути.
4 Porém nós perseveraremos na oração e no ministerio da palavra.
Еджинэ амэ аваґа тэ мангэпэ и тэ лиджя бути лавэґа.
5 E este parecer contentou a toda a multidão, e elegeram Estevão, homem cheio de fé e do Espirito Sancto, e Philippe e Prochoro, e Nicanor, e Timon, e Parmenas e Nicolau, proselyto de Antiochia:
Со вонэ пхэндэ, всавэрэнди чялиля, тай вытидэне Стефано, манушэ, дэ кастэ сля патявимо тай Свэнто Фано, Филиппо, Прохоро, Никаноро, Тимоно, Пармено тай Николае форостар Антиохия, саво прылиля иудеенгоро сикляримо.
6 E os apresentaram ante os apostolos, e estes, orando, lhes impozeram as mãos.
Лэн тховдэ англа апостолонэн, и кодэла поманглепэ пала лэн и возтховдэ пэ лэн васта.
7 E crescia a palavra de Deus, e em Jerusalem se multiplicava muito o numero dos discipulos, e grande multidão dos sacerdotes obedecia á fé.
Лав Дэвлэхкоро розджяласпэ, и дэ Ерусалимо ачиля фартэ бут сиклярнэн, и бут рашая прылиле кадэва патявимо.
8 E Estevão, cheio de fé e de poder, fazia prodigios e grandes signaes entre o povo.
Стефано, мануш, дэ кастэ сле Дэвлэхкэрэ лачимо тай зор, терэлас машкар манушэн барэ дывуря тай допхэнимо.
9 E levantaram-se alguns que eram da synagoga chamada dos libertinos, e dos cyreneos e dos alexandrinos, e dos que eram da Cilicia e da Asia, e disputavam com Estevão.
Лэґа ачиле тэ розлэпэ койсавэ мануша, ко пхирэнас дэ синагога отмуклэн пэ воля. Пордэ кади ж пхирэнас киренеянуря, александриянуря, тай кодэла, ко джювдэ дэ Киликия тай дэ Цыкни Азия.
10 E não podiam resistir á sabedoria, e ao espirito com que fallava.
Нэ Стефано дэдумэлас годяґа и зораґа Фаностар, тай вонэ кадэлэґа нисо на ґалёнас тэ терэ.
11 Então subornaram uns homens, para que dissessem: Ouvimos-lhe proferir palavras blasphemas contra Moysés e contra Deus.
Тунчи вонэ поддэдумане койсавэн манушэн тэ пхэнэ: «Амэ шундэ, сар Стефано дэдумэл начячюнэ лава пала Моисее и пала Дэвлэ».
12 E excitaram o povo, os anciãos e os escribas; e, arremettendo contra elle, o arrebataram e o levaram ao conselho.
Вонэ подваздэне манушэн, пхурэдэрэн и сиклимарен пав Упхэнима. Тунчи схутилдэ Стефано и андэ дэ Синедрионо.
13 E apresentaram falsas testemunhas, que diziam: Este homem não cessa de proferir palavras blasphemas contra este sancto logar e contra a lei:
Тай подтховдэ хохавнэн допхэнимарен, савэ пхэндэ: — Кадэва мануш всавири вряма пхэнэл налаче лава пала свэнто храмо и Упхэнимо.
14 Pois nós lhe ouvimos dizer que esse Jesus Nazareno ha de destruir este logar e mudar os costumes que Moysés nos deu.
Амэ шундэ, сар вов дэдуманя, со Исусо Назаретостар розмарэла кадэва храмо и парувэла сикляримо, саво пэрэдэня амэнди Моисеи.
15 Então todos os que estavam assentados no conselho, fixando os olhos n'elle, viram o seu rosto como o rosto de um anjo.
Всавэрэ кодэла, ко бэшле дэ Синедрионо, чувэнас сама пэ Стефано и дыкхле, со лэхкоро муй исин сар муй ангелостэ.
