Przysłów 14
1 Mądra kobieta buduje swój dom, a głupia burzy go własnymi rękami.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Kto postępuje w sposób prawy, boi się PANA, a przewrotny na swoich drogach gardzi nim.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 W ustach głupiego jest rózga pychy, a mądrych strzegą ich wargi.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Gdzie nie ma wołów, żłób jest pusty, lecz dzięki sile wołów mnoży się obfitość zboża.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Wierny świadek nie kłamie, a fałszywy świadek mówi kłamstwa.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Szyderca szuka mądrości, a nie [znajduje], lecz rozumnemu wiedza [przychodzi] łatwo.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Odsuń się od głupiego, gdyż nie znajdziesz [u niego] warg rozumnych.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Mądrość roztropnego [to] poznanie swojej drogi, a głupotą głupich [jest] oszustwo.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Głupcy szydzą z grzechu, a u prawych [jest] przychylność.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Serce zna własną gorycz, a obcy nie wtrąca się w jego radość.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Dom niegodziwych będzie zgładzony, a mieszkanie prawych zakwitnie.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Jest droga, która człowiekowi wydaje się słuszna, lecz końcem jej jest droga do śmierci.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Nawet w śmiechu serce boleje, a końcem [takiej] wesołości [jest] smutek.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Serce odstępcy nasyci się jego drogami, a dobry człowiek – swoimi.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Prosty wierzy każdemu słowu, a roztropny zważa na swoje kroki.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Mądry boi się i odwraca się od zła, ale głupi w swym szaleństwie jest pewny siebie.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 [Człowiek] porywczy popełnia głupstwa, a podstępny jest znienawidzony.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Prości ludzie dziedziczą głupotę, a roztropni są koronowani wiedzą.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Źli kłaniają się przed dobrymi, a niegodziwi u bram sprawiedliwego.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Ubogi jest znienawidzony nawet przez swego bliźniego, a bogaty ma wielu przyjaciół.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Kto gardzi swym bliźnim, ten grzeszy, a kto lituje się nad ubogimi, jest błogosławiony.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Czyż nie błądzą ci, którzy obmyślają zło? Ale miłosierdzie i prawda są z tymi, którzy obmyślają dobro.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Każda praca [przynosi] pożytek, a [puste] słowa [prowadzą] do nędzy.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Koroną mądrych [jest ich] bogactwo, ale głupota głupich [pozostaje] głupotą.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Prawdomówny świadek ocala dusze, a fałszywy mówi kłamstwa.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 W bojaźni PANA jest mocne zaufanie, a jego synowie będą mieć ucieczkę.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Bojaźń PANA jest źródłem życia, by uniknąć sideł śmierci.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Liczny lud to chwała króla, a brak ludu to zguba władcy.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Nieskory do gniewu jest bardzo roztropny, lecz porywczy wywyższa głupotę.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Zdrowe serce jest życiem ciała, a zazdrość jest zgnilizną kości.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Kto gnębi ubogiego, uwłacza jego Stwórcy, a czci go ten, kto lituje się nad ubogim.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Niegodziwy zostaje wygnany z powodu swojego zła, a sprawiedliwy ma nadzieję [nawet] w [czasie] swojej śmierci.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Mądrość spoczywa w sercu rozumnego, a [co jest] w sercu głupich, wychodzi na jaw.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Sprawiedliwość wywyższa naród, a grzech jest hańbą narodów.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Król jest przychylny dla roztropnego sługi, lecz gniewa się [na tego], który [przynosi] hańbę.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
