< Hioba 20 >
1 Wtedy Sofar z Naama odpowiedział:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Dlatego moje myśli skłaniają mnie do odpowiedzi i z tego powodu [mówię] pośpiesznie.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Słuchałem obraźliwego upomnienia i duch mojego zrozumienia podsuwa mi odpowiedź:
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Czy nie wiesz, że od wieków, odkąd człowieka postawiono na ziemi;
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Radość niegodziwych [jest] krótka, a wesołość obłudnika [trwa] okamgnienie?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Choćby jego wyniosłość sięgała aż do niebios, a jego głowa – do obłoków;
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 [To jednak] zginie on na wieki jak jego własny gnój, [a] ci, którzy go widzieli, powiedzą: Gdzie [on] się podział?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Uleci jak sen i nie znajdą go; ucieknie jak nocne widzenie.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Oko, które go widziało, nie zobaczy go więcej, i już nie ujrzy go jego miejsce.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Jego synowie będą się korzyć przed ubogim, jego ręce zwrócą swe bogactwo.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Jego kości są pełne [grzechów] jego młodości, razem z nim spoczną w prochu.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 A choć zło jest słodkie w jego ustach i zataja je pod swoim językiem;
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Chociaż rozkoszuje się nim i nie opuszcza go, zatrzymując je na swoim podniebieniu;
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 [To jednak] jego pokarm we wnętrznościach przemienia się, [staje się] żółcią żmii w jego wnętrzu.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Połknął bogactwa i zwróci je; Bóg je wyrzuci z jego brzucha.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Będzie ssał jad żmii, zabije go język węża.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Nie zobaczy rzek, potoków, strumieni miodu ani masła.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Zwróci swój zysk i nie połknie go; i choć znowu zdobędzie wielki majątek, nie ucieszy się [z niego].
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Bo uciskał [i] opuszczał ubogich, przemocą zabrał dom, którego nie zbudował.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Dlatego nie zazna pokoju w swoim wnętrzu, nie zatrzyma tego, czego pragnął.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Z jego pokarmów nic nie zostanie, nie rozmnożą się jego dobra.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Mimo obfitości jego dostatku dosięgnie go bieda. Wszelka ręka nikczemnych uderzy na niego.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Gdy będzie miał czym napełnić swój brzuch, [Bóg] ześle na niego zapalczywość swego gniewu, wyleje na niego [i] na jego pokarmy.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 [Gdy] będzie uciekał przed żelazną bronią, przebije go łuk spiżowy.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Wyjęta będzie [strzała] z grzbietu, a grot przeszyje jego wątrobę; ogarnie go strach.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Wszelka ciemność zaczai się w jego kryjówkach. Pożre go ogień niewzniecony, a ten, kto pozostał w jego przybytku, będzie udręczony.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Niebo odkryje jego nieprawość, a ziemia powstanie przeciwko niemu.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Dobytek jego domu przepadnie, [jego dobra] rozpłyną się w dniu [Bożego] gniewu.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Taki [jest] dział Boga dla niegodziwego i dziedzictwo przeznaczone mu przez Boga.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.