Kaznodziei 10
1 Jako muchy zdechłe zasmradzają i psują olejek aptekarski: tak człowieka z mądrości i z sławy zacnago trochę głupstwa oszpeca.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Serce mądrego jest po prawej stronie jego; ale serce głupiego po lewej stronie jego.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 I na ten czas, gdy głupi drogą idzie, serce jego niedostatek cierpi; bo pokazuje wszystkim, że głupim jest.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Jeźliby duch panującego powstał przeciwko tobie, nie opuszczaj miejsca twego; albowiem pokora wstręt czyni grzechom wielkim.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Jest złe, którem widział pod słońcem, to jest, błąd, który pochodzi od zwierzchności:
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Że głupi wywyższani bywają w godności wielkiej, a bogaci w mądrość nisko siadają;
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Widziałem sługi na koniach, a książąt chodzących piechotą jako sługi.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 kto kopie dół, sam weń wpada; a kto rozrzuca płot, wąż go ukąsi.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Kto przenosi kamienie, urazi się niemi; a kto łupie drwa, niebezpieczen jest od nich.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Jeźliże się stępi żelazo, a nie naostrzyłby ostrza jego, tedy mocy przyłożyć musi; ale to daleko lepiej mądrość sprawić może.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Jeźli ukąsi wąż przed zaklęciem, nic nie pomogą słowa zaklinacza.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Słowa ust mądrego są wdzięczne; ale wargi głupiego pożerają go.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Początek słów ust jego głupstwo, a koniec powieści jego wielkie błazeństwo.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Bo głupi wiele mówi, choć nie wie ten człowiek, co ma być. Albowiem któż mu oznajmi, co po nim nastanie?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Głupi pracują aż do ustania, a przecie nie mogą dojść do miasta.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Biada tobie, ziemio! której król jest dziecięciem, i której książęta rano biesiadują.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Błogosławionaś ty, ziemio! której król jest synem zacnych, a której książęta czasu słusznego jadają dla posilenia, a nie dla opilstwa.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 Dla lenistwa się dach pochyla, a dla osłabiałych rąk przecieka dom.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Dla uweselenia gotują uczty, i wino rozwesela żywot; ale pieniądze do wszystkiego dopomagają.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Ani w myśli twojej królowi nie złorzecz, ani w skrytym pokoju twoim nie przeklinaj bogatego; albowiem i ptak niebieski doniósłby ten głos; a to, co ma skrzydła, objawiłoby powieść twoję.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
