Men Korint I 13
1 MA i aja lokaia en aramaj akan o tounlan kan, ap jota limpok, nan i rajon nil en mata mal de nil en jimpel.
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 O ma i aja deideikop o ereki me rir akan karoj, o tiak kan karoj, o nai dir en pojon, me itar on en kamokid wei nana kan, ap jota limpok nan jota meakot nai.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 O ma i pan kijakija wei ai dipijou karoj, pwen katunoleki me jamama kan, o ma i kida war ai, pwen karonala, ap jota limpok, nan jota katepa on ia.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Limpok kin kanonama o kadek, limpok jota kin peirin limpok jota kin akmomo o jo kejej.
Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 A jota kin aklemai, a jota kin roporop on pein i, a jo jerkailon, a jota kin depuk on en amen a jued.
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 A jota kin peren me japun, a a kin perenki me melel.
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 A kin kak pa meakaroj, o kin pojon karoj, a kaporoporeki karoj, o lolin on meakaroj.
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Limpok jota pan tukedi, a deideikop akan pan tukedi, o lokaia kan pan jola, o lolekon pan kunla.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Pwe kitail me er pali ta, o kokop pali ta.
Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
10 A lao kaunjokala, me pali ta pan momela.
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Ni ai jeri i kin lokaia dueta jeri amen o i lamelame dueta jeri amen, o kajaui dueta jeri amen, a i lao wiala ol amen, i muei jan tau en jeri.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Pwe anjau wet kitail kin ireron nan klaj edied eu, a mur a pan janjal mau. Anjau wet i ekij lolekonlar, a mur i pan aja duen a aja ia.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13 Ari jon jilu pukat: Pojon, kaporopor o limpok pan mimieta, a me lapalap re’rail limpok.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
