غزل غزلها 2
| من نرگسِ شارون و سوسن وادیها هستم. | 1 |
Аз съм роза Саронова И долински крем.
| آری، محبوبهٔ من در میان زنان همچون سوسنی است در میان خارها. | 2 |
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
| محبوب من در میان مردان مانند درخت سیبی است در میان درختان جنگلی. در زیر سایه‌اش می‌نشینم، و میوه‌اش کامم را شیرین می‌سازد. | 3 |
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
| او مرا به تالار ضیافتش آورد و به همه نشان داد که چقدر مرا دوست دارد. | 4 |
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
| مرا با کشمش تقویت دهید، و جانم را با سیب تازه کنید، زیرا من از عشق او بیمارم. | 5 |
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
| دست چپ او زیر سر من است و دست راستش مرا در آغوش می‌کشد. | 6 |
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
| ای دختران اورشلیم، شما را به غزالها و آهوان صحرا قسم می‌دهم که مزاحم عشق ما نشوید. | 7 |
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
| گوش کنید! این محبوب من است که دوان‌دوان از کوهها و تپه‌ها می‌آید. | 8 |
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
| محبوب من همچون غزال و بچه آهو است. او پشت دیوار ما از پنجره نگاه می‌کند. | 9 |
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
| محبوبم به من گفت: «ای محبوبهٔ من، ای زیبای من، برخیز و بیا. | 10 |
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
| زمستان گذشته است. فصل باران تمام شده و رفته است. | 11 |
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
| گلها شکفته و زمان نغمه سرایی فرا رسیده است. صدای پرندگان در ولایت ما به گوش می‌رسد. | 12 |
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
| درخت انجیر نوبر خود را داده و هوا از رایحهٔ تاکهای نوشکفته، عطرآگین گشته است. ای محبوبهٔ من، ای زیبای من، برخیز و بیا.» | 13 |
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
| ای کبوتر من که در شکاف صخره‌ها و پشت سنگها پنهان هستی، بگذار صدای شیرین تو را بشنوم و صورت زیبایت را ببینم. | 14 |
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
| روباهان کوچک را که تاکستانها را خراب می‌کنند بگیرید، چون تاکستان ما شکوفه کرده است. | 15 |
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
| محبوبم از آن من است و من از آن محبوبم. او گلهٔ خود را در میان سوسنها می‌چراند. | 16 |
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
| ای محبوب من، پیش از آنکه روز تمام شود و سایه‌ها بگریزند، نزد من بیا؛ همچون غزال و بچه آهو بر کوههای پرصخره، به سوی من بشتاب. | 17 |
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
