امثال 8

1 آیا ندای حکمت را نمی‌شنوید و به آواز بصیرت گوش نمی‌دهید؟

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 حکمت دم دروازه‌های شهر و سر چهارراه‌ها و جلوی در هر خانه‌ای ایستاده، می‌گوید:

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 «ای مردم، شما را صدا می‌زنم.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 ای انسانهای جاهل و نادان به ندای من گوش دهید و زیرکی و فهم کسب کنید.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 به من گوش دهید، زیرا سخنان من گرانبهاست. من حقیقت و راستی را بیان می‌کنم و از ناراستی نفرت دارم.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 سخنان من بر حق است و کسی را گمراه نمی‌کند.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 سخنان من برای کسی که گوش شنوا داشته باشد واضح و روشن است.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 تعلیمی که من می‌دهم از طلا و نقره گرانبهاتر است.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 ارزش من از یاقوت بیشتر است و هیچ چیز را نمی‌توان با من مقایسه کرد.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 «من حکمتم و از زیرکی و دانایی و بصیرت برخوردار می‌باشم.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 اگر کسی خداترس باشد، از بدی نفرت خواهد داشت. من از غرور و تکبر، رفتار و گفتار نادرست متنفرم.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 «منم که هدایت می‌کنم و فهم و بصیرت می‌بخشم. به نیروی من پادشاهان سلطنت می‌کنند و قضات به عدل و انصاف قضاوت می‌نمایند.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 تمام رهبران و بزرگان جهان به کمک من حکمرانی می‌کنند.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 «من کسانی را که مرا دوست دارند، دوست می‌دارم. آنانی که در جستجوی من باشند مرا خواهند یافت.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 ثروت و حرمت، اموال و موفقیت در اختیار من است.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 بخشش‌های من از طلای ناب و نقرهٔ خالص بهتر است.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 راههای من عدل و حق است.

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 ثروت حقیقی از آن کسانی است که مرا دوست دارند، زیرا من خزانه‌های ایشان را پر می‌سازم.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 «در ابتدا، قبل از آفرینش عالم هستی، خداوند مرا با خود داشت.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 از ازل، پیش از به وجود آمدن جهان، من شکل گرفتم.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 قبل از پیدایش اقیانوسها و چشمه‌های پر آب،

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 قبل از آنکه کوهها و تپه‌ها به وجود آیند،

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 قبل از آنکه خدا زمین و صحراها و حتی خاک را بیافریند من به وجود آمدم.

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 «هنگامی که خدا آسمان را استوار ساخت و افق را بر سطح آبها کشید من آنجا بودم.

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 وقتی ابرها را در آسمان گسترانید و چشمه‌ها را از اعماق جاری نمود،

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 وقتی حدود دریاها را تعیین کرد تا آبها از آن تجاوز نکنند و وقتی اساس زمین را بنیاد نهاد،

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 من نزد او معمار بودم. موجب شادی همیشگی او بودم و در حضورش شادی می‌کردم.

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 دنیا و انسانهایی که او آفریده بود مایهٔ خوشی من بودند.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 «پس ای جوانان به من گوش دهید، زیرا همهٔ کسانی که از دستورهای من پیروی می‌کنند سعادتمندند.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 به نصیحت من گوش کنید؛ عاقل باشید و نصیحت مرا رد نکنید.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 خوشا به حال کسی که به من گوش دهد و هر روز جلوی در خانهٔ من انتظار مرا بکشد،

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 زیرا هر که مرا بیابد حیات را یافته و خداوند را خشنود ساخته است؛

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 اما کسی که مرا از دست بدهد به جانش لطمه می‌زند، آنانی که از من متنفر باشند مرگ را دوست دارند.»

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.