ایوب 31

1 با چشمان خود عهد بستم که هرگز با نظر شهوت به دختری نگاه نکنم.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 خدای قادر مطلق که در بالاست برای ما چه تدارک دیده است؟

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 آیا مصیبت و بلا سرنوشت شریران و بدکاران نیست؟

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 آیا او هر کاری را که می‌کنم و هر قدمی را که برمی‌دارم نمی‌بیند.

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 من هرگز دروغ نگفته و کسی را فریب نداده‌ام.

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 بگذار خدا خودش مرا با ترازوی عدل بسنجد و ببیند که بی‌گناهم.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 اگر پایم را از راه خدا بیرون گذاشته‌ام، یا اگر دلم در طمع چیزهایی بوده که چشمانم دیده است، یا اگر دستهایم به گناه آلوده شده است،

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 باشد که غله‌ای که کاشته‌ام از ریشه کنده شود و یا شخص دیگری آن را درو کند.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 اگر شیفتهٔ زن مرد دیگری شده، در کمین او نشسته‌ام،

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 باشد که همسرم را مرد دیگری تصاحب کند؛

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 زیرا این کار زشت سزاوار مجازات است،

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 و مانند آتشی جهنمی می‌تواند تمام هستی مرا بسوزاند و از بین ببرد.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 اگر نسبت به غلام یا کنیز خود بی‌انصافی می‌کردم، وقتی که از من شکایت داشتند،

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 چگونه می‌توانستم با خدا روبرو شوم؟ و هنگامی که در این باره از من سؤال می‌کرد، چه جوابی می‌دادم؟

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 چون هم من و هم خدمتگزارانم، به دست یک خدا سرشته شده‌ایم.

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 هرگز از کمک کردن به فقرا کوتاهی نکرده‌ام. هرگز نگذاشته‌ام بیوه‌زنی در ناامیدی بماند،

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 یا یتیمی گرسنگی بکشد، بلکه خوراک خود را با آنها قسمت کرده‌ام

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 و تمام عمر خود را صرف نگهداری از آنها نموده‌ام.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 اگر کسی را می‌دیدم که لباس ندارد و از سرما می‌لرزد،

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 لباسی از پشم گوسفندانم به او می‌دادم تا از سرما در امان بماند و او با تمام وجود برای من دعای خیر می‌کرد.

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 اگر من با استفاده از نفوذی که در دادگاه داشته‌ام حق یتیمی را پایمال نموده باشم

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 بازویم از کتفم بیفتد و دستم بشکند.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 هرگز جرأت نمی‌کردم چنین کاری را انجام دهم، زیرا از مجازات و عظمت خدا می‌ترسیدم.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 هرگز به طلا و نقره تکیه نکرده‌ام

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 و شادی من متکی به مال و ثروت نبوده است.

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 هرگز فریفتهٔ خورشید تابان و ماه درخشان نشده‌ام و آنها را از دور نبوسیده و پرستش نکرده‌ام؛

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 چون اگر مرتکب چنین کارهایی شده بودم مفهومش این بود که خدای متعال را انکار کرده‌ام، و چنین گناهی بی‌سزا نمی‌ماند.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 هرگز از مصیبت دشمن شادی نکرده‌ام،

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 هرگز آنها را نفرین نکرده‌ام و زبانم را از این گناه باز داشته‌ام.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 هرگز نگذاشته‌ام خدمتگزارانم گرسنه بمانند.

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 هرگز نگذاشته‌ام غریبه‌ای شب را در کوچه بخوابد، بلکه در خانهٔ خود را به روی او باز گذاشته‌ام.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 هرگز مانند دیگران به خاطر ترس از سرزنش مردم، سعی نکرده‌ام گناهانم را پنهان سازم و خاموش در داخل خانهٔ خود بنشینم.

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 ای کاش کسی پیدا می‌شد که به حرفهایم گوش بدهد! من دفاعیهٔ خود را تقدیم می‌کنم. بگذار قادر مطلق جواب مرا بدهد و اتهاماتی را که به من نسبت داده شده به من نشان دهد،

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 و من آنها را مانند تاجی بر سر می‌گذارم!

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 تمام کارهایی را که کرده‌ام برای او تعریف می‌کنم و سربلند در حضور او می‌ایستم.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 اگر زمینی که در آن کشت می‌کنم مرا متهم سازد به اینکه صاحبش را کشته‌ام و آن را تصاحب کرده‌ام تا از محصولش استفاده برم،

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 باشد که در آن زمین به جای گندم، خار و به عوض جو، علفهای هرز بروید. پایان سخنان ایوب.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.